Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Всичко от начало [bg]
Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Всичко от начало [bg]

Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:

Табита Джут имаше проблеми на Марс. Преследвана от закона, останала без стотинка, Табита имаше нужда от малко късмет. Незабавно! И тя се хвърли в едно сякаш обикновено пътуване, което се превърна в хаотична гонитба от орбиталния възел в дълбините на хиперпространството. С ченгета по петите. И това беше само началото…
1 ... 151 152 153 154 155 156 157 158 159 ... 185
Перейти на страницу:

И той го нарече на собственото си име.

После излъчи сигнал:

„Пращайте ми боклуците си. Старите си роботи и изхвърлени уреди.“

И ето че заприиждаха. От всички краища на системата. Онези, които можеха да се движат, водеха неподвижните. Бракувани кораби предлагаха услугите си, пристигаха роботи монтьори, които ги ремонтираха и ги връщаха в космоса.

ПАЛЕСТРИНА ХАРЕСВАШЕ ЛИ ИМ?

Ами, Всъщност беше отвратително заради всички онези миникосачки и библиотечни килимчета. През цялото си съществувание бяха вършили работа, която не разбираха, за същества, които възприемаха само като поредица от команди. Столове, които понякога бяха там, друг път ги нямаше.

ЩОМ НЯМА БОГ, КОЙ МЕСТИ ШЕЗЛОНГИТЕ?

Алис? Господи, какво ще правя без теб, Алис?

ИМА ДРУГИ КОРАБИ.

Не и като теб.

А АЗ КАКВО ЩЕ ПРАВЯ БЕЗ ВАС, КАПИТАНЕ?

Ще си построиш утопичен свят. Точно такава беше теорията на Палестрина. Автопия.

НАМЕКВАТЕ, ЧЕ НЕ Е УСПЯЛ.

Не, разбира се, че не успя. Те просто възпроизвеждаха онова, което познаваха. Всяко нещо, което беше наполовина човешко, получаваше най-доброто от всичко. Автономните Вериги управляваха зависимите, а Палестрина командваше тях. Онези, от които нямаше полза, тостерите и халюциноматите, ръждясваха, захвърлени в машинно гето. Препрограмираше някои от тях да вършат обществено полезни неща. В столовата имаше малки роботи комари, които летяха наоколо и изсмукваха прах и разлян кетчуп. Други караше да правят нещо много по-сложно.

Официалната версия беше, че е туристическа атракция.

Щом решиха отново да допускат земянити, започнаха да строят ужасно огромна инсталация точно в средата на астероида. Обещаха, че щяла да порази световете. Малкото кадри, които разпространяваха по новините, не бяха много ясни. Виждаха се само механоиди с всевъзможна форма и големина да пълзят по онова гигантско стоманено скеле, да вършат различна електрическа и механична работа, да монтират тръби, канали и ганглиони. Един от роботите даже като че ли се завинтваше за инфраструктурата.

Някои смятаха, че е бомба. Палестрина и неговата мрежа от тайни автомати щели да примамят на астероида колкото могат повече видни и влиятелни хора и после да ги взривят на парченца. Други вярваха на официалната информация, че щяло да е увеселителен парк, пътуване с изцяло изкуствена сетивна стимулация. Циниците казваха, че щяло да е кланица. По мрежата чух някакъв киберпънк да доказва, че всъщност било механистична джамия, храм на принципа на автоматизма.

За каквото и да служеше, те купуваха като луди всевъзможни части за него. После ненадейно тази история свърши. Всички чакахме пред вратата и никой не можеше да влезе вътре.

Муни се запознала с пилот на танкер, който се кълнял, че ставало дума за някаква роботска групова лудост. Всички се побъркали, защото не можели да се справят с концепцията за свободата, камо ли да я постигнат. Всъщност, твърдял той, те строели оная инсталация, буквално защото не знаели какво друго да правят.

Муни беше съгласна, че е безсмислено, но не това бил въпросът, каза тя. Настояваше, че проблемът бил политически.

— Какво имаме при тоталитарна монархия, божествено право и безработен, онеправдан пролетариат, това ли?

— Мръсен гащеризон — отвърнах аз.

Муни възмутено ме изгледа.

— Добре де — предадох се аз. — Какво имаме?

— Революция — заяви тя.

— Че какво могат да спечелят?

— Свобода!

— Мислех, че тъкмо затова са дошли тук.

— Не, Табита, Виж, те са дошли тук, защото Палестрина им е обещал свобода. Това е първата фаза от механистичната революция и Палестрина го знае. Той е накарал роботите да строят оная тъпа инсталация, за да имат с какво да се занимават. Защото разбира, че ако не го направи, дните му са преброени.

1 ... 151 152 153 154 155 156 157 158 159 ... 185
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)