![Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/7/9/zlatniyat-bryag-bg-download.jpg)
Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Макар да ми е приятно да се занимавам с лодката, още по-приятно ми е да плавам с нея. Но за да плавате с платноходка, трябва да сте най-малко двама човека на борда, а понякога трудно се намира екипаж в делничен ден. Каролин и Едуард ги нямаше, разбира се, а Сюзън не е много запалена по плаването, както аз по язденето, и тази сутрин изклинчи.
Може би някои от приятелите ми бяха тук през седмицата, но напоследък избягвах да се срещам с хора. Човек винаги може да си набере екипаж от няколко колежанчета, но понеже чувствах липсата на собствените си деца, не исках други деца да се мотаят около мен. Така че днес се задоволявах само с това да постегна малко лодката си.
Усетих стъпки от кожени обувки да приближават към мен по кея. Отливът беше в най-ниската си точка, затова трябваше да погледна над палубата и да присвия очи срещу слънцето, за да видя кой е. Който и да беше, бе облечен в костюм. Той се спря и каза:
— Мога ли да се кача на борда?
— Не с тези обувки.
И мистър Манкузо от Федералното бюро за разследване покорно свали обувките си и скочи на тиковата палуба по чорапи.
— Добро утро — каза той.
— Buen giorno — отвърнах аз.
Той се усмихна, разкривайки огромните си зъби, тип „Чиклетс“.
— Тук съм, за да внеса в живота ви малко тревоги и неприятности.
— Вече съм женен.
Добре се получи и той се усмихна още по-широко. Той не се смееше на всяка глупост, но оценяваше духовитостта ми. И правилно постъпваше.
— Ще ми отделите ли няколко минути? — попита той.
— За моята страна, мистър Манкузо, винаги бих отделил време. Но ви предупреждавам, че нямам пари и търпението ми бързо се изчерпва.
Отново се заех с работата си, която в момента беше да навия едно въже, дебело сантиметър и половина.
Мистър Манкузо постави обувките си на палубата и ме наблюдава няколко минути, след това се огледа наоколо.
— Хубава лодка.
— Благодаря.
— Хубаво място. — Той направи замах с ръка, обхващайки целия клуб. — Първокласна работа.
— Стараем се.
Навих въжето и разгледах мистър Манкузо за момент. Той беше толкова блед, колкото и последния път, когато го видях през април. Носеше добре скроен, светлобежов костюм от лятна вълна, хубава риза и вратовръзка и, както ясно видях, много хубави чорапи. Въпреки това лентата от къдрава коса и вълнестото кичурче на главата му все още ми бяха смешни.
— Тук ли искате да поговорим, мистър Сатър? — попита той. — Удобно ли ви е тук? Или искате да слезем в каютата? Или някъде другаде?
— Колко ще продължат няколкото минути?
— Може би половин час. Един.
Поразмислих малко, след това го попитах:
— Плавате ли?
— Не.
— Сега ще плавате. И, струва ми се, няма да имате нужда от вратовръзката и сакато.
— Може би няма.
Той си свали сакото, разкривайки кобур, в който имаше голям автоматичен пистолет, вероятно „Браунинг“.
Огледах близките лодки, след което му казах:
— Може би ще е добре да оставите това долу. Разбирате ли, вътре в лодката. — Посочих му къде; — Това се нарича долу.
— Разбира се.
Той слезе по стълбичката към кабината и след няколко минути отново се появи, вече без вратовръзка, бос, с навити крачоли и ръкави. Така изглеждаше още по-смешен. Застанах на щурвала и запалих двигателя.
— Знаете ли как да я отвържете?
— Разбира се. Това мога да направя.
И го направи. За няколко минути бяхме потеглили. Щурвалът на „Моргана“ представлява махагоново колело с ръкохватки по периферията, на което аз стоях и чувствах, че както никога, контролирам нещо. Бих предпочел да вдигна платната, но с екипаж като Манкузо сметнах, че ще е по-добре да оставя двигателя да ни измъкне безопасно от закотвените лодки и плитчините.
Насочих „Поманок“ към Плам Пойнт, заобиколих го и навлязох в залива Колд Спринг все още с пълна мощност, след това обърнах носа на север към Пролива и намалих скоростта. Продължавайки да стоя на щурвала, казах на мистър Манкузо:
— Вижте ли онази лебедка? Завъртете я и тя ще вдигне грота.