Рицарят на Шалион [Paladin of Souls - bg]

— Бъдете внимателна с нея — помоли Иста той. — Много й се събра.

— Ще се осланям на най-добрата си преценка — отвърна Иста. Арис кимна, приемайки думите й без коментар. Илвин обаче, който бе дошъл с тях, преди да се върне към изпълненото с твърде много събития нощно дежурство, вдигна въпросително вежда, когато тръгнаха към вратата.

— Внимавай с нея, както и с демона й, и не го казвам в смисъла, който имаше предвид Арис — прошепна й той. — След онова прокълнато бягство с фургона едва ли би се спряла пред нещо, за да постигне целите си.

— Ще използвам най-добрата си преценка — отвърна тя. Остави Фойкс и Лис да минат пред нея в стаята на лейди Катилара и затвори вратата под носа на Илвин, тихо, но твърдо.

Най-уравновесената дама от свитата на Катилара тъкмо влизаше с поднос храна. Тъгата, изпила лицето й, както и вниманието, с което държеше подноса, бяха знак за Иста, че жената е наясно колко важно е господарката й да се нахрани. Иста не я прогони от стаята, а само й даде знак да се оттегли при раклата до стената. Лис заедно с Иста се приближи до леглото на маршезата.

— Фойкс, ти стой при краката й. Дръж под око демона — нареди Иста. Фойкс кимна и направи каквото му беше казано. Неприятно й бе да изисква от него и това, когато очевидно бе изтощен до степен да залита. Имаше отчаяна нужда да почине няколко часа преди набега. Но Джоен я бе научила да внимава максимално с демоните.

Иста призова вътрешното си зрение и сви ръце около излива на душеплам от сърцето на Катилара, смалявайки го до тънко ручейче, колкото да не се прекъсне връзката й с Арис. Представи си как привидният живот напуска лицето му в съседната стая и сърцето й се сви. Сянката на демона се размърда неспокойно, но не се противопостави на контрола й. Очите на Катилара се отвориха и тя си пое шумно дъх. Седна рязко в леглото, после се олюля замаяна. Лис пъхна канче с вода в ръката й. Младата жена я вдигна към сухите си устни и я изпи на един дъх — знак, че е било крайно време да се погрижат за физическата й поддръжка. Лис премести подноса на малка масичка до леглото и свали ленената салфетка, която го покриваше. Обикновена храна, поднесена върху сбиротък от стари очукани чинии.