Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Самолет АУАКС, който кръжи над брега, докладва, че са засекли ниско летящ обект на около шест километра източно оттук. Движи се със сто и шейсет километра в час.
— По дяволите!
— Какво е това?
— В района има екип израелци. От известно време търсят мината, но мисля, че искат да намалят загубите си и да се изтеглят.
— Ще успеят. — Морският пехотинец не се интересуваше от друг враг, след като вече беше зает със суданците. — Нямаме повече хеликоптери да го преследват, но щом онзи АУАКС го е забелязал едва сега, можеш да бъдеш сигурен, че ще изчезнат също толкова лесно, колкото са се появили.
Мърсър знаеше, че командосът има право. Добрият пилот на хеликоптер можеше да се изплъзне и от най-сложните въздушни радарни системи. Изведнъж му хрумна нещо.
— Как дойдохте дотук?
— С „Блекхоук“. На петнайсетина километра на север оттук има пет-шест такива хеликоптери. През останалото разстояние вървяхме.
— Можеш ли да повикаш някой от тях да ни вземе?
— Да, но тези хеликоптери са за транспортиране на персонала и нямат оръдия.
— Обади се. Ние ще стреляме. — Мърсър потупа автомата М — 16 на ефрейтора със своя калашник.
Командосът включи радиопредавателя си.
— Капитан Сандърс, обажда се Чавес. С Мърсър съм. Той казва, че обектът, който „Небесни очи“ току-що засече, е хеликоптер за евакуация на някакви лоши типове. Искам разрешение да го преследвам с един от нашите „Блекхоук“. — Той млъкна и погледна Мърсър. — Да, сър. Знам. Намираме се на върха на купчина от камъни и нещата в този сектор като че ли замират… Да, сър. Ще го държа под око… Не, сър. Ще го питам. Доктор Мърсър, къде са останалите еритрейци?
— Още са блокирани в мината. В главния тунел има една жена, която знае точно къде се намират.
Командосът кимна и отново активира предавателя.
— В мината, сър… Да, сър, чакаме.
— Е?
— Капитанът ще повика хеликоптер. Ще пуснем малко зелен пушек, когато птицата стигне дотук. Ще те оставим във временната база и ще погнем израелците. Не ми е работа да питам, но в каква международна каша сме се забъркали?
— Най-голямата купчина лайна, която можеш да си представиш. Единственото хубаво нещо е, че поне веднъж ние сме добрите.
Командосът с тежката картечница забеляза противник и изстреля петнайсетина патрона. Чавес и другият морски пехотинец огледаха лагера, търсейки още суданци, но в пушека се движеха само неясни силуети, а не можеха да рискуват да улучат някой от своите.
— Какво виждаш, Моузес?
— Двама с калашници на десет часа. Движат се по посока на часовниковата стрелка. Зад онзи камион с десет колела.
— Дръж ги на прицел — заповяда ефрейтор Чавес и Моузес допря пръст до спусъка на картечницата. — Но внимавайте с амунициите.
— Кога ще дойде хеликоптерът?
Чавес смени честотата на радиопредавателя.
— Тук е Чарли Едно. Кажи ми времето на пристигането. Ние сме в седми сектор, на около осемстотин метра северно от главния вход… Прието. Ще пуснем зелени димки, когато те чуем. — Той се обърна към Мърсър. — След около шест минути.
Моузес изстреля още един откос с картечницата, а другите двама морски пехотинци започнаха да сипят олово надолу по купчината, като крещяха неразбираеми ругатни. Мърсър видя, че вляво се промъкват шестима бунтовници. Четирима бяха въоръжени с АК — 47, а другите двама носеха гранатомети. Единият падна, преди да успее да стреля. Другият натисна спусъка и част от купчината камъни се взриви.
Картечницата замлъкна. Моузес беше убит от отломките от експлозията. Мърсър, Чавес и другият морски пехотинец се наведоха и макар че наоколо продължиха да се сипят прах и камъни, отвърнаха на огъня. Мърсър изпразни последния си пълнител, хвърли автомата и грабна картечницата. Оръжието беше огромно и твърде тежко за носене в сражения, но ефективността му беше несъмнена.
Тримата атакуващи суданци паднаха под градушката от куршуми.
— Не им позволявай да се приближат! — изкрещя Чавес, докато превързваше крака на другия командос. Камуфлажното облекло на ранения беше обляно в кръв.
Мърсър продължи да стреля. В могилата се заби още една граната и част от върха се взриви. Мърсър нямаше представа колко патрона има в картечницата, но се молеше на Бога да са достатъчно, за да прикрие оттеглянето им към хеликоптера.
— Евакуационен полет. — Чавес отново — говореше по радиопредавателя. — Нуждаем се от помощ. Прието.
Той извади димна граната и я хвърли. След секунда от купчината се издигнаха зловонни зелени облаци, отбелязващи местоположението им за приближаващия се „Блекхоук“.
Куршуми разтърсиха могилата. Експлозиите оглушиха Мърсър и двамата оцелели морски пехотинци. Въпреки шума те чуха бръмченето на хеликоптера. Помощник-пилотът бе отворил страничната врата, но хеликоптерът не успя да се сниши достатъчно, за да вземе ко-мандосите.