Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
МИНАТА НА ЦАР СОЛОМОН
Отначало не беше шум, а по-скоро липсата на всепоглъщащата тишина. Мърсър напрегна слух. Ушите му започнаха да кънтят от усилието, а очите му се насълзиха, когато се вторачи в непрогледния мрак. Но звукът се чу отново. Някакво съскане като нежен шепот. Той се опита да извика, но устата му беше пресъхнала от жажда, и успя да издаде само дрезгаво грачене.
Нямаше представа колко време е минало, макар да беше сигурен, че загадъчното съскане се усилва, но не си позволи да храни надежда. Не можеше да го направи, защото вероятно си въобразяваше. И после видя светлината. Беше само проблясък, но за него сякаш се взриви ослепително ярка звезда. Той радостно прикова поглед в нея, макар че очите го заболяха.
— Хей — с дрезгав глас подвикна Мърсър.
— Ти си хей — весело извика Селоме. — Ей сега ще дойда при теб.
— Какво правиш? — тихо попита той, но тя, изглежда, не го чу, защото не отговори.
Селоме идваше да го спаси. Сълзите в очите му вече не бяха предизвикани от светлината. Докато чакаше в каменния ковчег, Мърсър се бе предал и мислеше, че ще умре. Никога не бе губил надежда до самия край, но този път наистина реши, че е свършено с него. Ето защо, когато дойдоха да го спасят, се ядоса и се разочарова от себе си.
Изведнъж почувства, че скалата под него започва да се премества. Задушаващият натиск върху гърдите му намаля. Вече чуваше Селоме по-ясно. Тя копаеше трескаво с лопата и с всяко забиване на острието в земята той усещаше как подът пропада със сантиметър. Той се опита да раздвижи тяло. Раменете му се охлузиха в стените, но гърбът му вече не опираше в тавана.
И после изведнъж се оказа свободен и се плъзна опасно бързо, набирайки скорост, тъй като наклонът ставаше все по-стръмен, а таванът над него изчезваше. Мърсър започна да се търкаля, увлечен във водопад от пръст и камъни, които опариха очите и носа му и запушиха устата му. Удряше се в стените, докато падаше. Искаше да извика от болка, но наоколо имаше толкова много прах, че ако отвореше уста, щеше да се задуши. После стремглавото падане спря и той легна неподвижно. Върху него се сипеха камъни и тежестта им се увеличаваше с всяка изминала секунда.
Мърсър бе на път да изгуби съзнание, когато някой отмести камъните от тялото му. Нечия ръка го хвана за колана и го разтърси. Той избърса мръсотията от очите си, отвори ги и видя Селоме.
— Трябва по-често да копая за заровени съкровища. Едно момиче може да открие изумителни неща. — Лицето й сияеше на светлината на фенерчето.
— Не съм златен дублон.
Мърсър не можеше да повярва колко е приятно да изпитва болка. Това означаваше, че е жив. Той се изправи, залитайки, и протегна ръка да приглади кичур от косите на Селоме.
— Мислех, че няма да се върнеш. — Гласът му беше дрезгав. Искаше да й разкаже какво се бе случило, след като бе тръгнала, но не можеше. Чувствата му не можеха да се изразят с думи, затова се хвърли в обятията й и се наслади на топлината на тялото й. — Благодаря.
Когато се овладя, разгледа пещерата на кехлибарената светлина на фенерчето и разбра как Селоме го е спасила от скалистия гроб. Галерията беше почти правоъгълна и висока най-малко десет метра. В единия край имаше плитка ниша. Стените бяха от шлифовани каменни блокове. Той позна камъните, използвани в нишата с размерите на килер. Беше ги виждал и преди. Бяха същите като онези, с които бе облицована главната шахта към повърхността. Тази пещера беше връзката между прекия път към залежите от кимберлит и по-старите, криволичещи тунели. Купчината камъни и пръст зад него стигаше почти до тавана. На върха имаше малка дупка, която водеше към останалата част на древната мина. И там Мърсър бе лежал притиснат от всички страни в каменния затвор.
Когато новата и по-здрава хоризонтална галерия бе прокопана в планината, работниците сигурно бяха затрупали тунела до пещерата с подпорите. През хилядите години, изминали оттогава, пръстта се бе слегнала и Мърсър бе пропълзял почти до мястото, където тя се изсипваше в тази пещера. Селоме се бе досетила, че ако копае в основата на купчината, могилата ще се срути и ще го освободи.
— Съжалявам, че се забавих, но паднах, ударих си главата и изгубих съзнание — обясни тя. Над лявото и око имаше дълбоко охлузване.
— Няма да ме чуеш да се оплаквам. — Мърсър изпи половината от останалата вода в манерката и разгледа лопатата, с която Селоме бе копала. — Жалко, че е трябвало да я използваш. Това е изящен образец на сечиво от бронзовата ера.
— Радвам се, че не си археолог. Съсипах пет такива лопати, докато те измъкна.