Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Хена отговори в същия шеговит тон.
— Случайните съвпадения се увеличават. Докато те чаках, се обадих на държавния секретар Лойд Истън. В момента той убеждава президента на Еритрея, че учението на американски войници в страната му ще бъде в негов интерес.
— А одобрение от нашия президент?
— Ще се свържа с него веднага щом свършим работата си там. В светлината на разговора ни с министър-председателя на Израел той очаква, че ще се случи нещо подобно. Ще се изуми, когато чуе, че е замесен Джанели. Мардж извади досието му, докато идвах насам. Трябва да е дебело трийсет сантиметра. Досега Интерпол не можа да го свърже директно с нищо незаконно, но ако действаме бързо, ще го разобличим на местопрестъплението. Изправим ли го пред съда, това ще бъде бисерът в короната на президента за следващата среща на Г — 7.
— Щом политическият аспект е осигурен, аз ще поема военния. Но ще ми трябва малко време да задвижа нещата. — Морисън взе телефонната слушалка и поиска да го свържат с Агенцията по национална сигурност и Националната разузнавателна служба. Когато приключи, предложи на Хена пура с размерите на цепелин. — Ще са ни необходими снимки на района, а и морските пехотинци се нуждаят от време за подготовка.
— Трябва да се обадя на Хабте Маконен и да му съобщя часа. Какво да му кажа?
— Най-малко след шест часа.
— За Мърсър е важна всяка минута — отбеляза Хена през облак от уханен пушек.
Телефонът иззвъня и Морисън започна да разговаря с дежурния офицер от НРС.
— Цивилно лице докладва за гъста облачност над района, но от друга страна там работят много машини. Ако не можете да направите ясни снимки, използвайте инфрачервени лъчи и ще открием копелетата по топлинното излъчване. — Той сложи ръка на микрофона и се обърна към Хена. — Това ще продължи известно време. Ако искаш, използвай телефона на бюрото на секретарката ми, за да уведомиш президента и да се свържеш с Маконен Кажи му какво да очаква и да се скрие, когато морските пехотинци нападнат мината.
Хена остави Морисън да координира сателитното покритие и седна зад бюрото във външния кабинет. Реши че може да си позволи малко време и да се обади на един човек, когото смяташе за важен. Хена лично бе посрещнал самолета, превозващ Хари Уайт от Израел до летище „Дълес“, закара го в града и го изпрати в безопасна къща на ФБР, докато положението се оправеше. Верен на думата си, Хари беше трезвен и не се оплака нито веднъж по време на последвалите дълги разпити. Едва когато агентите на Хена приключиха с него, Хари поиска да разбере какво се е случило с Мърсър. Гневният му поглед беше красноречив, когато Хена призна, че нямат представа къде е Мърсър, нито какво е станало с него.
— Ало.
— Хари, обажда се Дик Хена. Намерихме Мърсър. Старецът изслуша обясненията му, но му беше трудно да ги възприеме.
— Той е в изоставена мина в Еритрея. Добре е.
— Не, не е добре — сопна се Хари. — Здравата е загазил, инак нямаше да ми се обадиш ти, а той.
— Говоря сериозно, Хари.
— Сътрудничих ви напълно. Най-малкото, което можеш да направиш, е да бъдеш откровен с мен. Какво всъщност става, по дяволите?
Хена нямаше представа как Хари разбра, че лъже. Това очевидно беше част от близостта между Мърсър и Хари. Той въздъхна.
— Добре, имаш право. Съжалявам. Мърсър наистина е в Еритрея, но е пленен от група судански бунтовници, които работят за италиански индустриалец, забъркан в незаконен бизнес. Засега знаем, че се е скрил в мината заедно с група еритрейски бежанци, за да даде време на морските пехотинци да отидат там.
— И?
— Какво?
— Заповяда ли на морските пехотинци да влязат?
— В момента съм в Пентагона заедно с председателя на Съвета на началник-щабовете и правим всичко възможно да го спасим.
— Мърсър те е изваждал от огъня няколко пъти. Трябва да направиш много повече или до края на седмицата ще ме видиш във всяко телевизионно политическо предаване в страната.
— Хари…
— Не се шегувам. Измъкни Мърсър или ще се сбогуваш с работата си. И останалите в тази администрация ще се простят с постовете си. Знам достатъчно, за да погреба всички ви.
— Господи, Хари, не е нужно да се стига дотам.
— Няма да се стигне, защото ще го спасиш. Край на обсъждането.
Седем часа и половина по-късно ято хеликоптери „Блекхоук ИН — 60“ нахлу във въздушното пространство на Еритрея. Морските пехотинци на борда с нетърпение очакваха хубава битка.