Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Той стана. Остра болка прониза ребрата му чак до сърцето и го принуди да падне на колене. Имаше толкова много наранявания, че се запита какво се надява да извърши. Морските пехотинци бяха там. Те щяха да се справят с бунтовниците. Мърсър излагаше живота си на опасност без абсолютно никакъв смисъл.
Реши, че ще е най-добре да чака, и започна да търси място, където да се скрие, когато куршуми вдигнаха фонтани от прах в краката му. Притискайки ребрата си с едната си ръка, Мърсър побегна колкото можеше по-бързо и намери укритие зад голям генератор. Присви очи, за да се предпази от мъглата, предизвикана от димните гранати. Облаците от пушек намалиха видимостта почти до нулата. Мърсър видя кой стреля по него, но забеляза, че суданците са устроили засада на взвод патрулиращи морски пехотинци. Американците бяха нащрек и се движеха предпазливо, но щяха да попаднат в изненадващ кръстосан огън.
Автоматът в ръцете му изтрещя и покоси двама бунтовници, но сетне патроните свършиха. Мърсър посегна да сложи нов пълнител и се претърколи до другия край на генератора, когато металният корпус бе обсипан с куршуми. Командосите се хвърлиха на земята и застреляха още трима суданци. След няколко секунди към Мърсър се присъединиха четирима млади американци.
— Благодаря, приятелю — каза водачът на патрула.
— Удоволствието е мое. Не мога да ви опиша колко се радвам, че ви виждам.
— Ти ли си Мърсър?
— Да.
— Инструктираха ни да те търсим, когато се приземим, но не беше ли заровен под земята?
— Бях допреди десет минути. — Мърсър взе протеиновото блокче, което американският ефрейтор му предложи, и го изгълта на три хапки. — Какво е положението?
— По дяволите, ти знаеш повече от нас. На инструктажа ни казаха, че петдесетина въоръжени пазачи охраняват лагера с минимално количество оръжия и амуниции. Но преди малко копелетата свалиха хеликоптер „Апачи“с ракета земя-въздух и, изглежда, са много повече от петдесет.
— Бройката е точна — възрази Мърсър. — Но тези хора са се сражавали години наред в Судан. Имат богат военен опит и загиналият им командир беше изключително гадно копеле.
— Претърпяхме тежки загуби. Ако не бяха всички онези цивилни, които са се смесили с лошите типове, капитанът щеше да повика подкрепления от най-близката военновъздушна база да бомбардират това шибано място.
Разговорът бе прекъснат от избухването на цистерната с бензин. Кълбото от пламъци и пушек се издигна към облачното небе. Земята се разтресе силно и Мърсър имаше чувството, че зъбите ще изхвърчат от челюстта му.
Докато се съвземаше, морският пехотинец, който седеше срещу него, подскочи, като се гърчеше конвулсивно, и генераторът зад него се обля в кръвта и частици от черепа му. Командосите реагираха, преди да разберат откъде е дошъл изстрелът, мигновено отвърнаха на огъня и изскочиха от укритието. Мърсър нямаше друг избор, освен да ги последва. Той се наведе и хукна, като държеше автомата ниско и стреляше.
Всички се изкатериха по купчина от чакъл. Движенията на морските пехотинци бяха забавени от килограмите екипировка, която носеха, а на Мърсър — от физическото му състояние. Друг изстрел разпръсна гейзер от прах, изсвистяваики само на сантиметри от рамото на Мърсър. Лицето му се обсипа с пръст, докато пълзеше до хълма. Под прикритието на върха на купчината той видя кой стреля по тях и защо.
Израелският екип още беше там. Двата изстрела бяха толкова точни, че можеше да са само от снайпер. Израелците стреляха или за да засилят суматохата и да се вмъкнат в мината, или смятаха да се евакуират и искаха да отвлекат вниманието, докато избягат. За Мърсър и двете вероятности бяха неприемливи.
Той рискува, надникна над ръба на укритието и огледа лагера и групата мъже, които се сражаваха долу. Броят на суданците бе намалял. Мърсър видя неколцина от тях близо до големите камиони на Джанели. В далечината група хора бягаха и той предположи, че са еритрейци. Никой от труповете, осеяли земята, не бе облечен в американска камуфлажна униформа. Двама от падналите бяха бели, но от това разстояние Мърсър не можеше да види дали единият е Джанели.
— Повтори — извика ефрейторът във вградения в бойната му каска радиопредавател. — Прието, „Небесни очи“. Продължавай да ни информираш.
— Какво става? — попита Мърсър и сложи последния си пълнител в автомата.