Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
— Ще ми се да бяха побързали — рече Анжелик. — В решителния й тон се прокрадна безпокойство. — Какво ли ги задържа?
— Няма да ходим далеч, така че нищо страшно. — На Скай му се повдигаше от лекото люшкане на катера. Мъжете бяха облечени с дебели пуловери и топли палта, носеха цилиндри. Анжелик си бе сложила зелените дрехи за езда, бе обула ботуши, сметнала ги за най-подходящи за морско пътешествие.
Над каютата бе разположена малката кабина на щурвала. Боцманът Тинкър се бе подпрял на перваза на един от отворените прозорци и димеше с лулата си. Бе прекалено опитен моряк, за да задава въпроси. Джейми Макфей просто му бе наредил:
— Докарай катера на кея рано сутринта с пълен товар въглища. Ще бъдеш само ти и вземи някой надежден огняр. — Това му бе достатъчно. Останалото скоро щеше да излезе наяве. Например защо разумни хора ще излизат в открито море в ден, когато разумните мореплаватели си седят на брега.
— Вижте, идва! — извика Скай и изруга, без да се усети.
Джейми бързаше към тях по Хай стрийт. Минувачите го поздравяваха начумерено и продължаваха по работата си. Макфей скочи на борда и затвори вратата на каютата.
— Туийт промени решението си — съобщи им той запъхтяно.
— Защо, Господ да го убие — нали се бе съгласил? — възмути се Скай. Те с Джейми бяха съчинили историята за някакъв починал в Канагава рибар-християнин, който бил помолил да бъде погребан в морето, и можел ли преподобният да извърши богослужението, а после щял да си получи своето — обезщетение за безпокойството.
— Отказва в такова време — рече Джейми, запъхтян от бързане и от безсилие. — Опитах се да го убедя по всевъзможни начини, а той простичко ми каза: „Щом е мъртъв, все му е едно дали ще го погребем утре или вдругиден. Временцето никакво го няма, току-виж, сме се върнали чак по нощите. Бях забравил за разпивката довечера при Лънкчърч. Утре след службата, а най-добре в понеделник.“ Гадно копеле! — Джейми отново си пое дъх.
На Анжелик чак й прилоша от разочарование.
— Отец Лео, ще ида да го помоля, той ще се съгласи.
— Вече няма време, Анжелик, пък и Малкълм не беше католик — няма да е редно.
— Мамицата му на Туийт — разяри се Хоуг. — Май ще трябва да го отложим. Морето хич го няма, навярно Туийт е прав. Да опитаме утре?
Всички впиха очи в Анжелик. Тогава се намеси Джейми:
— На Туийт не може да се разчита, току-виж, го отложил за понеделник. И в двата случая остава проблемът с пощенския кораб — той ще отплава преди обяд.
— Бе помолил шкипера на пощенския кораб да поизчака, но бездруго корабът вече бе изостанал от разписанието си заради тях и капитанът не можеше да направи нищо повече.
— Непременно трябва да се качим на борда му, в това няма съмнение. Анжелик на всяка цена е длъжна да присъства на погребението в Хонконг — заяви Хоуг.
— Аз съм против — възрази Хевънли. — Но ако тя тръгне, ще замина и аз.
— Отец Лео — настояваше Анжелик. — Ще го помоля.
— Не е редно — обади се Джейми. — Виж какво, Анжелик, има решение. За морско погребение не се изисква свещеник. Капитанът на кораба е в правото си да го извърши точно както Марлоу ви оже…
Французойката отново се обнадежди:
— Ще помолим Джон! Бързо, нека…
— Изключено! Вече проверих — Марлоу е на флагмана и е зает с Кетърър. — Джейми продължи забързано: — Анжелик, аз съм капитанът на този плавателен съд, имам морско разрешително, макар и отдавнашно. Присъствал съм на достатъчно морски погребения и зная какво се прави. Досега не ми се е налагало самият аз да го извършвам, но това няма значение. Имаме свидетели. Ако искаш, аз ще отслужа опелото… то ще се зачита. — Видя, че тя се обърка, и погледна Скай: — Хевънли, нали е законно? За Бога, така ли е?
— Да, така е. — Скай се изнерви още повече, тъй като по-силна вълна блъсна катера. На Хоуг също му се повдигна.
Джейми отново си пое дълбоко дъх:
— Анжелик, цялото това начинание, цялото това погребение е, меко казано, налудничаво. С нищо няма да навредим на Малкълм. Донесох Библията и Военноморския устав. Затова закъснях. Какво ще кажеш?
Вместо отговор тя го прегърна. Сълзи овлажниха страните й.
— Нека започваме. Моля те, Джейми, побързай.
Джейми Макфей я задържа в ръцете си и тази близост му достави удоволствие.
— Ами боцманът и огнярят? — запита Скай.
— Вече ти казах, че аз ще се оправям с тях — озъби му се Джейми. Нежно се освободи от ръцете на Анжелик и отвори вратата. — Боцман — провикна се той, — вдигай котва! Напред към Канагава.