Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
— Промених намерението си за предплата. Най-добре е да… — Сьоратар повиши глас, тъй като Андре понечи да възрази — Най-добре ще е да изчакаме. Реших, че е по-добре да изчакаме! — Той седна пред бюрото си и направи знак на Андре да се настани срещу него не ядосано, а с мекота, която не търпеше възражения. — Щом узная със сигурност, че той ще се върне, ще платиш на тези… посредници.
— Но аз им обещах парите за довечера, ти се съгласи.
— Тогава обясни, че не им вярвам — рече Сьоратар с неодобрителна усмивка. — Нека ги изпитаме. За какво говорех — Дьо Жороар ще я постави под опеката на държавата и така тя се превръща в част от нашата държавна политика, нали?
Тази вечер Андре ненавиждаше Сьоратар, мразеше го, защото бе опасен и неискрен и защото знаеше твърде много, помнеше много и беше безчувствен. Тази сутрин на закуска Сьоратар го бе огледал:
— Какво има, Анри?
— Нищо, имаш петно на шията си, не съм го виждал преди и се питах дали… Как си, Андре?
Андре ужасен бе хукнал към огледалото в спалнята. Бе се уплашил, че първият признак на болестта му се е проявил. Откакто се бе захванал с Хиноде, бе станал болезнено чувствителен към най-малкия белег, болка или температура. Повечето вечери тя го разсъбличаше на светло, говореше му колко й е приятно да го гледа, да го докосва, да го масажира и да го гали; пръстите и дланите й винаги бяха толкова чувствени, но тя със сигурност търсеше издайнически белези.
— Все още нищо, още не, слава Богу — бе прошепнал Андре на отражението си, станал вир-вода от облекчение, че лекото ожулване бе само ухапване от комар.
— Андре — заговори Сьоратар, — на вечерята днес ще обмислим нещата заедно с нея. Препоръчах веднага да я поставим под опеката на държавата, тя трябва да отседне в посолството и… — Прекъсна го почукване. — Да?
Вервен отвори вратата.
— Съобщение от Варгас, господине. Госпожа Струан съжалява, но не се чувства добре тази вечер.
Сьоратар се озъби:
— Щом се чувства достатъчно добре да изпраща ковчег, със сигурност би могла да ни отдели малко време. Благодаря, Вервен. — После се обърна към Андре: — Трябва да се срещнем с нея, преди да потегли.
— Първото нещо утре сутринта ще е да се видя с нея, не се безпокой. Но се говори, че можело да не замине. Хоуг смятал, че от медицинска гледна точка не е желателно да пътува по море и естествено „Небесният“ Скай открито се противопоставя на тръгването й.
Сьоратар сви устни.
— Ненавиждам този мъж: недодялан грубиян — отвратителен британец.
Анжелик наблюдаваше отплаването на клипера от покоите на тай-пана на горния етаж. Няколко случайни минувачи я съзряха на прозореца, после забързаха мокри и премръзнали, питайки се какво ще стане с нея. Един от тях бе Тайърър, слязъл на брега, след като бе предал пощата. Анжелик изглеждаше толкова самотна, толкова мрачна в черните си дрехи, никога не бе обличала черно по-рано, само дрехи с цветовете на пролетта. За миг се спря, изкушен да се срещне с нея, да я попита дали може да й помогне с нещо, но се отказа. Имаше още много работа преди срещата си с Фуджико, месечна вноска за Райко за „минали услуги, неуредени при сключването на договора“; а го чакаше и урокът с Накама, който бяха отложили заради делата със Сър Уилям.
Тайърър изпъшка при мисълта за всичките изрази и думи, които трябваше да преведе, и за новата нота до Анджо, Сър Уилям умишлено бе накарал Накама да я преведе, не че не му се доверяваше, но искаше да прецени японските реакции на късата, недипломатична англосаксонска тирада. Нещо по-лошо — изоставаше с дневника си и не бе намерил време да напише седмичното си писмо до вкъщи. Трябваше да го прати по пощенския кораб на всяка цена.
В последното си писмо майка му му бе съобщила, че баща му е болен:
„… нищо сериозно, скъпи Филип, само кръвохрачене, което доктор Фелд лекува с обичайно кръвопускане и слабителни. Съжалявам, че трябва да ти пиша това, но той е поотслабнал повече този път. Баща ти винаги е мразел лайката и пиявиците. Пфу!
Лекари! Болестта и страданията, изглежда, вървят по петите му.
Братовчедка ти Шарлот легна да ражда преди няколко дни, по-здрава от всякога. Бяхме уредили акушерка, но съпругът й настоя лекар да я изражда и сега тя е с родилна треска и едва ли ще оживее. Бебето момченце също е болно. Тъжна работа — такава хубава, млада жена, още няма осемнайсет.