Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
Ох, Малкълм, Малкълм, колко хубаво щяхме да живеем с теб. Щях да изглеждам чудесно като бременна, кълна се.“
Анжелик с усилие се отърси от меланхолията си и дръпна звънеца на бюрото. Вратата се отвори без учтиво почукване, без никакво почукване.
— Госп’жица?
— Тай-тай, А Со! — озъби се тя; бе очаквала това.
— Госп’жица тай-тай?
— Изпрати Чен тук, бърже-бърже.
— Ти яде тук, долу, госп’жица? О, госп’жица тай-тай?
Анжелик въздъхна заради увъртанията на А Со, която все измисляше как да избегне обръщението тай-тай.
— Слушай ти, магарешко лайно — рече й тя мило, — аз съм по-силна от теб, скоро аз ще ти плащам и тогава голям зор ще видиш — и се зарадва, като видя как тъмните очи върху плоското лице се разяриха. Както й бе обяснил Малкълм, ако говориш не на пиджин, а на правилен английски на А Со, който прислужницата не можеше да разбере, я унижаваш. „Колко им е изкривено мисленето на тия китайци“ — рече си Анжелик. — Чен, бърже-бърже!
А Со се затътри намръщена. Когато Чен влезе, Анжелик му каза, че в Британското посолство трябва да бъде отнесено едно писмо. Той кимна, без нищо да каже.
— Чен, А Ток болна или не, хей?
— А Ток болна. А Ток отишла Хонконг. — Чен махна с ръка към морето. — Край господар.
— Ох! — Анжелик изпита огромно облекчение и съжали, че не се е сетила за това най-напред. Няколко пъти я бе виждала да се спотайва в сенките, черните й очи бяха пълни с омраза, слюнка се точеше от крайчето на устата й. Анжелик му подаде писмото до Кетърър. — Иди Голяма къща, сега.
Чен погледна името на плика, престори се, че може да чете варварския език.
— Яде на също място, хей?
— Тай-тай яде на също място, хей! Тай-тай!
Чен премигна. Устата му се усмихна.
— Тай-тай яде на също място, хей? Тай-тай госп’жица?
— Ти също си магарешко лайно. Навярно ще те уволня — но няма да е любезно от моя страна. Ще помисля за теб по-късно. — Тя се усмихна. — Яде долу. Каква храна има?
— Какво иска тай-тай госп’жица, госп’жица тай-тай?
Това я разсмя и тя се почувства по-добре.
— Дали госп’жица тай-тай или тай-тай госп’жица — все е добре. Каква храна? Вашата храна, китайската храна — каза тя внезапно, без да знае защо. — Изцяло същата, а, Чен, китайска храна, храната на прислужника номер едно. Най-добрата, хей!
Чен я зяпна. Това бе нещо необикновено. В миналото тя само клъвваше от гозбите, които господарят обичаше, за да му достави удоволствие, а ядеше европейска храна, месо и картофи, сладкиши и хляб, които той и всички китайци смятаха годни само за животните.
— Храна на господар, хей? — попита той колебливо.
— Храна на тай-пан за тай-тай на господар! — Заповеднически, подражавайки на Малкълм, тя му махна да излезе и се обърна.
Чен, обезпокоен, продължи да ломоти:
— Същата на тай-пан, има, да, госп’жица тай-тай.
„Трябва да добия вкус към китайската храна и познания за нея — помисли си тя и се вкопчи в новото си хрумване. — В случай че оставам тук за известно време. Джейми каза, че понякога харесвал китайските гозби, Филип ги обожава, а Едуард непрекъснато яде китайска храна…
О, Едуард, многоликият Едуард с многото му възможности. Не съм сигурна в него. Ако…
Ако ми се роди син, ще съм много щастлива, че ще имам част от Малкълм завинаги. Ще се върна в Париж; тогава ще имам много пари, много. Тес Струан ще се радва, ако си ида, и нашият син ще бъде възпитан отчасти като французин, отчасти като британец и ще бъде достоен за баща си. Ако е дъщеря, пак ще си тръгна, с по-малко, но все пак достатъчно. Докато срещна достоен мъж с подобаващо положение.
Ако нямам късмет и не се роди дете, тогава ще помисля за Едуард, докато преговарям с онази жена за моята вдовишка лепта. Всички предложения на «Небесния» Скай са били погрешни.
Греши в това колко отмъстителна и безмилостна е тази жена.“
49.
Събота, 15 декември
На следващия ден морето бе все така мръсно пепеляво, небето също, но бурята бе позатихнала. Дъждът бе спрял. Анжелик, Скай и Хоуг чакаха в каютата на катера, все още закотвен на Струановия пристан, и отдавна вече закъсняваха за Канагава. Отвъд залива се разбиваха огромни вълни. Мрачното им настроение, подхранвано от мразовития, влажен вятър, превръщаше очакването в мъчение. Джейми и преподобният Туийт закъсняваха вече половин час.