Божията формула

Корпусът от сгради имаше формата на буквата U със занемарена каменна настилка в пространството между тях. Томаш прекоси двора и се отправи към една от крайните постройки, спирайки се пред великолепния вход. Изящната арка беше увенчана с герба на Португалия като с корона. Знаеше, че този правоъгълен блок, малко грубоват отвън, е една от най-красивите библиотеки в света.

Библиотека «Жоанина».

Още с влизането усети мириса на кожата, използвана за подвързия на ръкописите, примесен със сладникавото ухание на стара хартия. Пред него имаше три салона, разделени от позлатени сводове, в същия внушителен стил като този на външната порта. Библиотеката сънливо се беше кротнала сред полусенки и безмълвие. Стените бяха покрити с рафтове от фина дървесина на две нива; виждаха се безкрайни редици от книги, стигащи до рисуваните тавани, хармонично преливащи в златистото и пурпура на декорацията — барокът тук несъмнено достигаше апогея на великолепието си.

— Професор Нороня!

Погледна наляво, по посока на гласа, и видя Луиш Роша да излиза от едно тясно помещение и да се отправя усмихнат към него. Томаш се помъчи да наподоби усмивка, но опитът му не беше особено сполучлив. Устните се разтеглиха в усмивка, но очите му си останаха тъжни и натежали от грижи.

— Как сте, професор Роша? — поздрави Томаш, протягайки ръка.

Поздравиха се.

— Добре дошли в моето любимо кътче в Коимбра — възкликна Луиш и направи жест, с който сякаш му предоставяше безбройните разкошно подвързани книги по рафтовете. — Сто хиляди книги са около нас.

— Чудесно — каза историкът с отнесен вид. Явно не беше настроен да слуша хвалебствия за съкровищата от книги. — Благодаря ви, че се отзовахте на молбата да се срещнем.

— И таз добра, няма за какво да ми благодарите — отвърна физикът непринудено. — Но какъв е този въпрос на живот и смърт, за който споменахте преди малко? Трябва да ви кажа, че ми се сторихте доста напрегнат по телефона…

Томаш въздъхна.

— Не знам откъде да започна — прошепна той. — Само вие можете да ми помогнете.

Луиш Роша го погледна заинтригуван.

— Но какво става?

— Вижте, набърках се в една история, която започна тук, в Коимбра, преди няколко месеца и която донякъде засяга и вас.

— Не може да бъде…

— Да — увери го Томаш. — Това е дълга история, нямаме време за нея. Важното е, че всичко е започнало с едно събитие, чийто свидетел сте били вие.

— Аз ли?

— Изчезването на професор Сиза.

При споменаването на името на наставника му младият физик като че потръпна.

— А! — възкликна той. — Разбирам. — Кимна с глава и лицето му доби суров израз. — Елате, да се махнем оттук.

Луиш отведе Томаш във втория салон и се отправи към огромна маса от екзотична тъмна дървесина, поставена в едно от крилата. По това време библиотеката беше почти безлюдна и нямаше кой да ги безпокои. Забелязваха се само двама посетители, които се любуваха на рафтовете в третия салон, и някакъв служител, който бършеше гръбчетата на книгите от първото ниво във втория салон. Луиш се настани на мястото си и прехвърли крак връз крак.