Божията формула

— Защото… защото те ще я убият.

— Иранците ще я убият, така ли?

— Разбира се. Нима не знаете, че ми помогна?

— А какво общо имаме ние с това?

— Ще решат, че тя работи за ЦРУ. Тия хора са параноици, какво си мислите?

— Ще повторя въпроса си — каза Грег. — Какво общо имаме ние с това?

— Но… ако я изпратите обратно, вие я обричате на смърт.

— Е, и? Доколкото знам, не ѝ дължим благодарност, нали така? В края на краищата, не ни е помогнала. Защо да се притесняваме за нея, за отношенията ѝ с режима, който тя така предано защитава?

— Тя не защитава режима. Не иска да предаде страната си, това е всичко. Абсолютно естествено е, не смятате ли?

— Много добре. В такъв случай не по-малко естествено е ние да я екстрадираме, след като не ни помага. Не смятате ли, че това също е нормално?

— Не, не смятам — изкрещя Томаш. — Смятам, че е престъпление. Ако го направите, вие сте престъпници. Долнопробни гангстери.

— Come on, Томаш. Не преувеличавайте.

— Кой, аз ли? Обещахте ми да я пазите от иранците, а сега ми излизате с тия номера, а? Първо я отвлякохте, когато пристигнахме в Лисабон, а сега искате да я предадете на същите онези иранци, от които дадохте дума, че ще я пазите. Как се нарича у вас такава гадост?

— Вижте, Томаш. Ние се ангажирахме да я пазим, ако срещу това получим тайната от ръкописа на Айнщайн. Доколкото знам, все още не сте разкрили тази тайна, така ли е?

— Вече ви разкрих основното.

— И каква е Божията формула?

— Това е единственото нещо, което още не съм открил. Но вече ви казах, че съм на ръба да го открия.

— Празни думи. Факт е, че още нищо не сте ни разкрили, а времето изтича.

— Дайте ми още няколко дни.

Настъпи напрегната тишина.

— Не става — каза накрая Грег. — Самолет на ЦРУ излита тази нощ от въздушната база в Кели, Тексас, за Лисабон. Пристига тук утре рано, на разсъмване. Малко след осем сутринта самолетът ще продължи за Исламабад, Пакистан, където вашата приятелка ще бъде предадена на иранците.

— Не можете да направите това! — изкрещя Томаш диво.

— Томаш, това решение не съм го взел аз. Това е решение на Ленгли и вече се изпълнява. Получих информация, в която се казва, че заповедта е изпратена до Общия военен команден център във военновъздушната база в Кели.

— Това е престъпление.

— Това е политика — отвърна невъзмутимо Грег. — Томаш, все още има начин да спрем това. Необходимо е до осем часа утре сутринта да ми предадете тайната на ръкописа, чухте ли ме? Ако не ми предадете тайната в този срок, няма да мога да спра екстрадицията на приятелката ви. Разбрахте ли ме?

— Утре, в осем сутринта? Но как може да искате от мен да разгадая всичко за толкова малко време? Това е невъзможно!

— Вие сте професионалист.

— Чуйте ме, Грег, трябва да ми дадете още време.

— Изглежда, още не сте разбрали, Томаш. Това решение не е мое. То е взето в Ленгли и не подлежи на коментар. Само ви казвам как бихте могли да спрете този процес, нищо повече. Ако ни разкриете тайната, ние автоматично се задължаваме да изпълним уговорката, която направихме с вас по телефона, докато бяхте в Лхаса. Но ако не изпълните вашата част от договореното, ще смятаме, че сме свободни от задължението да изпълним нашата част. Разбирате ли?