Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Двадесет и пета глава
Лорд Протекторът Авун ту Коли и Върховният чаросплетник Какре стояха заедно на една от терасите на южната стена на Императорската цитадела и гледаха към мястото, където Джабаза и Керин съединяваха водите си, за да се превърнат в Зан. Навремето там се издигаше масивна шестоъгълна платформа от камък, свързана със сушата посредством три елегантни моста, а в средата й се извисяваше огромната статуя на Исисия — Императрицата на боговете и богиня на мира, красотата и мъдростта. Авун не съжаляваше за загубата й, защото не обичаше обвиняващия й поглед, ала днес се чувстваше толкова добре, че му се струваше, че нищо не би могло да развали настроението му. Нещата се развиваха чудесно.
Дори Какре се чувстваше доволен от него. Гледката на механизираните шлепове на чаросплетниците, които се носеха по реките на града, бе впечатляваща; същото се отнасяше и за пълчищата от Различни хищници, които Възлите бяха натоварили на палубите. И това бяха само последните отряди — повечето зверове вече бяха заминали на изток, нагоре по течението на Керин и после по Ран. От там армиите щяха да заобиколят разлома Ксарана, да минат западно от езерото Азлея и да нахлуят във вражеската територия, устремявайки се към Сараку. Фейа-корите щяха да се присъединят към тях по пътя — общо шест на брой, в това число и двата, които бяха опустошили Лаляра преди няколко седмици. Тези два бяха най-силните — нуждаеха се от най-малко време за възстановяване в димните ями. Както изглеждаше, демоните на покварата ставаха все по-силни с времето.
Началните акорди бяха отекнали с разрушителна сила. Силите на Империята, разтърсени от разгромите при Джурака, Зила и Лаляра, нямаха никаква представа къде ще бъде следващият удар на чаросплетниците. Армиите им щяха да бъдат разпръснати на колкото се може по-голяма площ, за да могат да защитят обширната си територия. Лорд Протекторът щеше да ги разсече като меч и да го забие дълбоко в сърцето им. Докато успееха да изпратят отряди в Сараку, щеше да стане прекалено късно; вещерите щяха да изместят фронтовата линия по протежението на река Джу, като по този начин откъснат разположените в блатистата област градове Йота и Фос от Южните префектури и изпратят към тях армиите, дислоцирани в Джурака. След кратко възстановяване, по време на което щяха с лекота да сломят съпротивата на Сараку, чаросплетниците щяха да се обърнат на запад и вече нищо нямаше да е в състояние да ги спре. В най-лошия случай поддръжниците на Империята щяха да предприемат партизанска война, но вещерите щяха да са сложили ръка върху реколтата и враговете им рано или късно щяха да измрат от глад.
Това щеше да е краят. Пустинните баракси щяха да останат сами и едва ли щяха да издържат дълго. Падението им щеше да бъде неизбежно.
Дори Върховният чаросплетник изглеждаше щастлив; или поне толкова щастлив, колкото можеше да бъде създание като него. Беше изключително доволен, че Авун се е заел с реализирането на бойните си планове. Какре мразеше да чака, винаги се дразнеше от тактическите ходове и искаше колкото се може по-скоро да встъпват в сражения, а след призоваването на фейа-корите нетърпението му се засили още повече. Авун се усмихна кисело. Идиоти. Всички чаросплетници бяха такива. Ако не беше той, в момента щяха да се намират в ужасна ситуация.
Тези мисли го накараха да се върне към срещата с Какре, на която бе убедил Върховния чаросплетник в своята незаменимост. Вещерът или бе забравил за нея, или се преструваше, че е така. Нямаше никакво значение. Какре беше победен. Отстраняването на Авун щеше да му създаде множество проблеми, които изобщо не можеше да си позволи в конкретния момент.
Другата причина за доброто му настроение се криеше в поведението на жена му. От онзи ден на чудодейното възстановяване от болестта й тя сякаш бе станала съвсем различен човек. Пред другите хора Мураки продължаваше да е все така плаха и тиха, но това се променяше коренно, когато оставаха само двамата. Тогава съпругата му проявяваше пламенна страст, която, меко казано, бе изненадваща на фона на всичките тези години, през които не бе показвала никакъв сексуален интерес към него. През цялото това време Авун почти се бе самоубедил, че няма нужда от плътски удоволствия. Той никога не бе притежавал силно изразено либидо и не се впечатляваше от прелестите на противоположния пол, ала ето че след толкова много години откри, че насладите, с които тялото на съпругата му може да го дари, могат да бъдат неустоимо привлекателни. Макар и да не искаше да го признае пред себе си, мъжката му природа явно не бе за пренебрегване.