Наследството на Карл Велики [bg]

Живот има само по крайбрежието, тъй като валежите над континента са по-малко от пет сантиметра на квадратен метър годишно. Това го прави сух като пустиня. Бялата повърхност не може да абсорбира светлината и топлината, отразява обратно всякаква радиация и поддържа средна температура от 17–18 градуса под нулата.

От своите две посещения тук в качеството си на агент от специалния отдел „Магелан“ Малоун беше добре запознат и с политиката в региона. В момента седем държави имаха териториални претенции към осем района на ледения континент, очертани от географските дължини, пресичащи се на Южния полюс. Това бяха Аржентина, Великобритания, Норвегия, Чили, Австралия, Франция и Нова Зеландия. В момента летяха към територията, върху която имаше претенции Норвегия. Тя се наричаше Земя на кралица Мод и обхващаше територия с координати от 44 градуса и 38 минути източна до 20 градуса западна дължина. През 1938 г. Германия предявила претенции към значителна част от нея, с координати 20 градуса източна и 10 градуса западна дължина, наричайки я „Нойшвабенланд“. Войната сложила край на тези претенции, но районът останал сред най-малко проучените на континента. Крайната точка на пътуването им беше австралийската база „Халворсен“, построена в норвежката част на северното крайбрежие, точно срещу най-южната точка на африканския континент.

Всички си бяха сложили раздадените тапи, но грохотът в ушите им продължаваше. Острата миризма на самолетно гориво им пречеше да дишат, но от предишните полети Малоун знаеше, че скоро ще свикнат с нея. Бяха ги настанили в предната част на самолета, съвсем близо до пилотската кабина, до която се стигаше по пет железни стъпала. Предвид дългия полет имаше и резервен екипаж. Малоун вече беше имал възможност да разбере какво означава кацане върху антарктическия сняг. И все още помнеше колко опасно е то. Не беше предполагал, че ще го преживее отново, но ето че пак беше тук.

По време на дългия полет от Франция Улрих Хен не беше проронил нито дума. Просто седеше до Вернер Линдауер и мълчеше. Малоун усещаше, че този човек ще му създава проблеми, но все още не беше в състояние да определи дали интересът на Хен е насочен лично към него или към някой от другите участници. Но Хен притежаваше важна информация, която щеше да им трябва на земята, а и сделката си е сделка.

Кристел го потупа по рамото и изрече едно безгласно „благодаря“. Той само кимна.