![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— Бъди внимателен, Котън.
— Ти също.
75
Форт Ли, Вирджиния
2:40 ч.
Стефани беше зад волана на колата, която наеха на летище „Ричмънд“, след като самолетът на Сикрет Сървис кацна там след кратък полет от Ашвил. Дейвис седеше до нея, с наранено лице и смачкано самочувствие. На два пъти го бяха направили на идиот. Преди години, когато Рамзи му бе погодил номера с Милисънт, и вчера, когато оня тип майсторски премахна Дъглас Скофилд. На базата на подадената от тях информация местната полиция започна разследване за убийство, но от извършителя нямаше никаква следа. И двамата си даваха сметка, че той отдавна е изчезнал. Задачата им беше да разберат накъде се е отправил, но преди това бяха длъжни да разгадаят целите на тази проточила се във времето операция.
— Как възнамеряваш да проникнем в склада? — попита тя остро. — Даян Маккой не успя.
— Надявам се да нямаме проблеми.
Тя знаеше какво има предвид Дейвис. Или по-скоро кого.
Колата спря пред главния портал на базата. Стефани подаде документите си на войника пред бариерата и поясни:
— Изпълняваме секретна задача и трябва да видим командира на базата.
Ефрейторът влезе в караулното и миг по-късно се появи обратно с плик в ръка.
— Това е за вас, госпожо.
Стефани го пое, подаде го на Дейвис и включи на скорост.
— Има бележка с инструкции — промърмори съветникът, след като разпечата плика.
Следвайки указанията му, тя пое по асфалтираната алея. Не след дълго навлязоха в район с метални конструкции, които приличаха на огромни самуни хляб, разрязани наполовина.
— Склад номер 12Е — каза Дейвис.
Пред входа ги чакаше някакъв мъж. Мургав, с късо подстригана гарвановочерна коса и арабски черти. Стефани спря колата и слезе.
— Добре дошли във Форт Ли — поздрави ги той. — Аз съм полковник Уилям Крос.
Беше облечен с дънки, ботуши и дебело яке.
— Хубава униформа — подхвърли Дейвис.
— Днес възнамерявах да ходя на лов. Обадиха ми се и ми заповядаха да тръгвам веднага. Нямах време за преобличане. Разбрах, че искате да поразгледате.
— От кого го разбрахте? — изгледа го внимателно Стефани.
— Ами от президента на Съединените щати. Досега не бяха разговарял с президенти, но днес и това ми се случи.
Рамзи втренчено гледаше репортерката на „Уошингтон Поуст“, седнала зад заседателната маса. Беше деветото му интервю за деня и първото, което даваше лично. Другите бяха по телефона — нещо обикновено за представителите на печата с техните къси срокове. Даниълс беше изпълнил обещанието си. Решението за назначението на Рамзи беше обявено преди малко повече от четири часа.
— Сигурно много се вълнувате — подхвърли репортерката.
Тя отразяваше работата на военното министерство от няколко години и вече беше вземала интервю от него. Не беше особено умна, но имаше високо мнение за себе си.
— Добър пост, достоен за края на кариерата ми във флота — кимна с усмивка той. — Но нека бъдем откровени. В кариерата на всеки човек има таван. Лично аз не виждам кой знае колко постове, които да са по-високи от този, който ще заема.
— А Белият дом?
Рамзи се запита дали тази жена знае нещо, или просто му хвърля въдица. По-скоро второто. Направи кратка пауза, после реши да се позабавлява.
— Наистина бих могъл да си подам оставката и да се включа в президентската надпревара — промърмори той. — Идеята не е лоша.
— В историята има дванайсет военни, които са стигали до този пост — усмихна се репортерката.
— Уверявам ви, че нямам подобни планове — вдигна ръце той. — Дори не са ми минавали през главата.
— Днес разговарях с няколко души, които са убедени, че вие сте чудесен кандидат. Зад гърба си имате отлична кариера, без никакви скандали. Никой не знае какви са политическите ви убеждения, което означава, че можете да ги моделирате както ви е удобно. Не поддържате връзки с политическите партии и това ви дава право на избор. А народът винаги е харесвал хората с униформи.
Рамзи също мислеше така. Беше твърдо убеден, че едно проучване на общественото мнение ще му донесе всеобщо одобрение — и като човек, и като лидер. Името му не беше толкова известно, но кариерата му говореше достатъчно. Беше отдал живота си на военната служба, беше служил по различни точки на света, включително и в най-горещите. Имаше двайсет и три награди и много приятели в политическите среди. Част от тях — като Дайлс, Зимния ястреб и сенатор Кейн, беше отгледал лично, но останалите гравитираха към неговата орбита, защото беше висш офицер на важен пост, способен да помогне в случай на нужда.