![Наследството на Карл Велики [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/3/nasledstvoto-na-karl-veliki-bg-download.jpg)
Наследството на Карл Велики [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-193-3
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Карл Велики [bg]». Краткое содержание книги:
— А какво ще ти попречи да ме издъниш, след като си получиш парите? — изгледа я той. — Ако теоретично приема условията ти?
— Абсолютно нищо! — отсече през стиснати зъби Маккой.
Той си позволи една крива усмивка.
— Ти не си жена, а истински дявол!
— Значи си подхождаме — върна му комплимента тя.
Приятелската нотка в гласа й му хареса. Дори не беше предполагал колко много отрова тече във вените й. При най-малкия намек за скандал с подобни мащаби Атос Кейн веднага щеше да забрави ангажиментите си към него. Искам да изпълня своята част от договорката, но ти имаш проблеми, щеше да каже той. На което Рамзи нямаше как да реагира.
В рамките на най-много един час репортерите щяха да установят, че службата му в Брюксел съвпада с мандата на Милисънт. На всичкото отгоре тогава там беше и онзи глупак Едуин Дейвис, който питаеше нежни чувства към въпросната мадама. Рамзи го разбра веднага, но не му пукаше. Тогава Дейвис беше дребна риба. Но не и сега. Един господ знае къде се намираше в момента. От няколко дни не беше чувал нищо за него. Но жената насреща му беше друга работа. В ръцете си държеше зареден револвер и знаеше къде да се прицели.
— Добре, ще ти платя — рече той.
Тя бръкна в джобчето на сакото си и извади лист хартия.
— Тук ще намериш номера на сметката и кода за превод. Искам да изпратиш парите в рамките на един час.
Листчето кацна на бюрото, но той не помръдна.
— Хайде, не бъди толкова мрачен — усмихна се Маккой.
Той не отговори.
— Добре, слушай внимателно — заяви след кратка пауза тя. — За да докажа, че съм добронамерена и готова да работя дългосрочно с теб, ще ти дам нещо, което наистина искаш. Но само след като преведеш парите.
Тя се изправи и посегна за палтото си.
— Какво ще ми дадеш? — дрезгаво попита той.
— Себе си. Утре вечер съм твоя. Разбира се, ако ми бъде платено в рамките на следващия час.
79
Събота, 15 декември
0:50 ч.
Доротея се чувстваше зле. Самолетът се тресеше като камион по неравен път, напомняйки й за детството, когато пътуваше с баща си към вилата в планината. Семейството обичаше живота на открито. За разлика от Кристел тя си падаше по пушките и лова. Тази страст споделяше с баща си. За съжаление удоволствието им продължи само няколко лета. Тя беше едва на десет години, когато той умря. Или, по-точно казано, когато той не се завърна у дома. Тъжните мисли отвориха нов кратер в стомаха й, усилвайки онази особена празнота, която винаги бе усещала.
Отчуждението между нея и Кристел се задълбочи след изчезването на баща им. Имаха различни вкусове и интереси, различни приятели. Всяка живееше свой собствен живот. Как е възможно две жени, които са се появили на белия свят от една обща яйцеклетка, да са толкова далеч една от друга.
На този въпрос имаше само един отговор. Майка им. В продължение на десетилетия беше насърчавала съперничеството помежду им. Постоянните битки родиха гнева. После дойде ред на неприязънта. От нея вече беше лесно да се роди и омразата.
Седеше сгушена на неудобната седалка. Малоун излезе прав по отношение на облеклото. Това противно пътуване щеше да продължи най-малко още пет часа. Екипажът им беше раздал кутиите с обяда още преди да излетят. Кифла със сирене, бисквити, плочка шоколад, пилешко бутче и ябълка. Гадеше й се от самата мисъл за храна. Опита се да се настани по-удобно. Преди час Малоун бе изкачил стъпалата към пилотската кабина и бе останал там. Хен и Вернер спяха, но очите на Кристел бяха широко отворени. Май и тя се притесняваше.
Това беше най-тежкият полет в живота й. Не само заради неудобствата. Те летяха към съдбата си. Дали щяха да открият нещо? И ако откриеха, лошо или добро щеше да бъде то?
След като бяха облекли топлите дрехи, те се бяха заели да пълнят специално подплатените раници. Доротея взе само една смяна бельо, четка за зъби, малко тоалетни принадлежности и автоматичния пистолет, който бе получила от майка си в Осо. Полетът беше частен и по тази причина никой не ги провери за оръжие. Почувства се по-добре, въпреки че не й хареса начинът, по който майка й продължаваше да взема решения вместо нея.
Кристел извърна глава. Очите им се срещнаха. Каква ирония на съдбата ги беше събрала? Дали размяната на няколко думи щеше да промени нещо? Доротея реши да опита. Разкопча предпазния колан, надигна се от седалката и прекоси тясната пътека по посока на сестра си.