В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)

Неизживените чувства от време на време проявяват в съзнанието своята активност. Това, което е било извършено някога, е живо в паметта и напомня за себе си. Като Пазачи на Прага стоят облечените във форма спомени, мисли и образи на минали действия, преграждайки по-нататъшния път към Светлината. Освобождаването е възможно само по метода на изживяването, когато, подобно на напълно победена, отхвърлена и забравена привичка, те повече нямат притегателна сила и не тревожат съзнанието. Например мнозина не могат да изоставят привичката да пушат, но все пак нейното преодоляване е възможно до такава степен, че повече да не привлича нито на сън, нито на яве. По този път може да бъде победено и всичко друго, подлежащо на доизживяване. По-трудно е с естествените потребности на организма. Гладът не може да бъде унищожен, когато човек е лишен от храна, но да се наложи своята власт над това чувство все пак е възможно. Важно е да се установи контрол така, че нито мислите, нито действията да стават извън волята. Как да се отстрани привлекателността и стремежът към удовлетворение на желанията? Само чрез контрол над тях. Без позволението на волята не трябва да се допуска нищо. Слабият допуска постъпки независимо от волята, те властват над него и той е безсилен против тях. Силният дори постъпките и слабостите си извършва с разрешение на волята. И в лошото, и в доброто той е властен над това, което върши. По-добре грешна, но волева постъпка, отколкото добротата на безволието. Известни са подвизи, извършени от разбойници, но не познаваме случаи, когато нищожество без воля да е станало ученик. Затова обръщаме голямо внимание на възпитанието на волята. Волята укрепва в борбата. Докато има борба и противодействие на нежелателни въздействия, идващи от всякъде, опасност няма. Опасността възниква когато се отпускат ръцете, когато ти се иска да прекратиш борбите на духа, когато възниква желанието да се отдадеш без съпротива на волята на външните въздействия или астралните вихри. Силата на волята и силата на духа са в осъзнаване нерушимостта на своето огнено зърно, което е вечно. Израстъците на духа са временни и подлежат на унищожение от волята. На никого, на нищо и никога не трябва да се позволява господство над собствения дух. Но предаността, любовта и сливането с Владиката не е безволие, а обратно — доброволно и свободно обединение на собствената воля с волята на Владиката, висше огнено напрежение на всички сили на духа, изразяващи се в цял ред волеви и целеустремени действия. (7.240)