Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
Последната мисъл отново му навя тревожно чувство за начина, по който Габриела се отнесе, след като разбра, че е успял да направи невъзможното, побеждавайки ягуара. Едно от нещата, на които държеше най-много откакто постъпи във флота бяха приятелите му и Габриела заемаше важно място сред тях. Щеше да е много жалко, ако нещо спуснеше сянка над отношенията им.
Предстоеше кратка церемония по награждаване на победителите, след което Алекс предвиждаше да отиде и да се просне в леглото, тъй като се чувстваше крайно изтощен. Но се зарече, че утре една от важните му задачи ще бъде да поговори с Габриела и да разбере какво точно не е наред?
Церемонията беше последвана от бал за кадетите и от двата кръстосвача. Алекс, както и повечето от участниците, оцелели до последните часове на играта беше твърде уморен и си тръгна почти веднага. От девет месеца насам за първи път щеше да преспи не на кораб в открития космос, а в общежитието, предназначено за тази цел на планетата Хепсия. Пристигайки в стаята, рухна в леглото и заспа почти моментално.
Събуди се късно преди обяд. Обикновено биологичният му часовник го вдигаше много по-рано, но натрупалата се умора през последното денонощие си каза думата. Първата му мисъл беше, че трябва да намери Габриела и да поговорят за вчера. Слезе в столовата, където Зак, Мегън и Силвия, закусваха. Габриела я нямаше.
— Здравейте! — поздрави Алекс, поставяйки подноса със закуската си на масата.
— Вчера с теб бяхме много уморени и сме пропуснали големия купон! — обяви Зак и в гласа му се усещаше гняв.
— Стига, Зак! — възнегодува Силвия.
Алекс усети, че нещо не е наред.
— Какво се е случило?
— Няма значение! — упорстваше Силвия, но Зак заговори.
— Онзи олигофрен Стийв се е заяждал със Силвия на партито. Мегън и Габриела също са били там, но нас двамата ни е нямало, за да му разкажем играта.
— По-добре, че ви нямаше, щяхте да предизвикате масово сбиване. Ние си се оправихме достатъчно добре! — възрази Мегън.
— Абсолютно съм съгласна! — добави Силвия. Тя по-малко от всичко искаше отново да влезе във флотските новини, този път като причинителка на масово сбиване между кадети на „Мадара“ и „Перперикон“.
— Е, че какво му е лошото на масовото сбиване, щяхме да…
— Някой виждал ли е Габриела? — попита Алекс. Никой не я беше мяркал от сутринта.
— Сигурно е станала по-рано от нас — предположи Мегън. Но къде ли можеше да е?
След закуската Алекс прекара известно време със Силвия. Двамата се разхождаха по алеите в малкия парк пред общежитието. Изкуственото напояване успяваше да поддържа трева и паркови дръвчета в иначе изключително сухите природни условия. Двамата поговориха малко за инцидента със Стийв, но Силвия го увери, че наистина нищо кой знае какво не се е случило и не се налага да се занимава повече с това.
— Просто не е могъл да се примири с това, че загуби от теб — каза накрая тя, прегръщайки го. Искрящото обедно слънце се отразяваше в огнения цвят на косата ѝ.
Малко по-късно Силвия каза, че е изморена и поиска Алекс да я изпрати до стаята ѝ. След това той реши да се опита да намери Габриела. Нямаше представа къде може да е, затова първоначално пробва да я открие чрез функцията за позициониране на своя старфон. Габриела обаче явно беше изключила тази функция на старфона си, така че не можеше да бъде открита. За момент Алекс се зачуди дали да не ѝ се обади? Щеше да е неловко да ѝ каже: „Виж, вчера ми се стори, че се държиш странно искаш ли да поговорим?“. Изминаха няколко секунди на двоумение, след което все пак набра номера ѝ. Тя се появи на дисплея. Беше тъмно и той не можеше да познае дали се намира в стаята си или някъде другаде.
— Здрасти, Алекс.
Гласът не беше груб, но ѝ липсваше обичайната нотка на ентусиазъм, когато поздравяваш близък приятел.