Насрещен вятър
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-021-3
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
Но командирът на полета, Крейг Дейтън, бивш военен пилот, не може да позволи да бъде задържан без неоспорими доказателства човекът, който е бил главнокомандващ на американската армия. И буквално отвлича поверения му самолет. В Рим и в Лондон ги очаква същата заповед. Белият дом едва ли може да предложи светкавично решение, без да предизвика гнева на международната общност.
Докато самолетът е във въздуха, адвокатите на двете страни се сблъскват в съдебната зала. Но горивото на малкия боинг свършва…
— Мистър Гарити — отговори съдията, — можете ли да подкрепите това изявление с нещо друго освен собствените си думи?
— Да, милорд, но ще бъдат необходими няколко дни, за да получим писмено потвърждение от ООН.
— При това положение отхвърлям възражението ви срещу молбата за екстрадиране.
— Милорд, в такъв случай предлагам заседанието да бъде отложено с десет дни, а ако все пак съдът вземе решение, изпълнението да се отложи със същия срок. Трябва ни време, за да осигурим документите.
— Предполагам — каза съдията, — че мистър Камбъл ще реагира безпристрастно на предложението ви, мистър Гарити.
Стюарт Камбъл не стана от мястото си. Съдията го гледаше с нарастващо удивление.
— Какво ще кажете, мистър Камбъл?
— Милорд?
— Предполагам, че имате възражения срещу предложението на мистър Гарити.
— Не, милорд, нямам.
— Нямате ли? — попита О’Конъл, съвсем объркан.
— Нямам.
— Мистър Камбъл, мистър Гарити предлага да отложим с десет дни заседанието, а вие не възразявате?
— Не възразявам, милорд.
Слисаният съдия помълча, после въздъхна и поклати глава.
— Добре тогава. Склонен съм да приема предложението. Обявявам кратка почивка.
47
„Юро Еър“ 1020, в полет
Четвъртък, 12:15 ч
— Колко остава? — попита Крейг.
Аластър никога не го бе чувал да говори с тъй напрегнат глас.
— Двеста двайсет и пет километра до летището, около сто и четирийсет до сушата.
Крейг погледна горивомерите над главата си. Устните му бяха пребледнели.
— Как сме с горивото? — попита Аластър.
— Зле. Ако мога да вярвам на приборите, под триста литра.
— По триста в двата резервоара?
— Не. Общо.
— О, господи — въздъхна Аластър.
— Не искам да започна снижаване по обичайната процедура — каза Крейг. — Нека за всеки случай да изчакаме, докато се приближим на осемдесет километра.
— Съгласен.
Крейг натисна бутона на вътрешната сигнализация и изчака Джилиан да се обади.
— Джилиан, искам да инструктираш Ели и Урсула. Накарай ги да си сложат спасителни жилетки. Раздай жилетки на Шери, президента и телохранителя, без да забравяш и себе си. Настани ги на вътрешни кресла в средата на салона. Провери пак къде са надуваемите лодки. И побързай. Едва ли ще се наложи да кацаме във водата, но не искам да рискувам.
— Добре — каза тя и затвори телефона.
— „Юро Еър“ десет двайсет, свържете се с кулата в Галуей на честота сто двайсет и две точка четири. Уведомени са за проблемите ви с горивото.
— Разбрано, Шануик. Благодарим.
— Успех, сър.
Аластър смени честотата и натисна бутона на предавателя.
— Галуей, тук „Юро Еър“ десет двайсет, летим на височина девет и триста.
— Разбрано, десет двайсет, според радара се намирате на двеста и един километра от нас. Ще ви подам радарни вектори за заход по прибори към писта нула девет.
— Разбрано.
Крейг отново гледаше горивомерите.
— Какво? — попита Аластър.
Крейг сведе очи към предното табло.
— Не ти трябва да знаеш. Само кажи една молитва, ако обичаш.
— Дадено.
Аластър предаде на диспечера молбата им да се задържат на същата височина, докато наближат на осемдесет километра от летището.
— Колко остава? — попита Крейг.
— Сто и седемдесет километра — отговори Аластър.
В същия момент показанията за оборотите и температурата на двигател номер две отдясно започнаха стремително да спадат към нулата.
— Готово, изгубихме втори номер — подхвърли небрежно Крейг.
— Идва ред и на първия — добави Аластър.
— Опитай се да рестартираш — предложи Аластър.
— С какво? Няма гориво.
— Бих опитал със спомагателния двигател… по дяволите, и за него няма гориво.
— Докато поддържаме скорост, въздушното налягане ще подпомага хидравликата, но…
В този момент прекъсна и електрозахранването.
— Проклятие! — Крейг щракна няколко ключа на горното табло. — Добре, от моята страна преминах на акумулатори.