Насрещен вятър
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-021-3
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
Но командирът на полета, Крейг Дейтън, бивш военен пилот, не може да позволи да бъде задържан без неоспорими доказателства човекът, който е бил главнокомандващ на американската армия. И буквално отвлича поверения му самолет. В Рим и в Лондон ги очаква същата заповед. Белият дом едва ли може да предложи светкавично решение, без да предизвика гнева на международната общност.
Докато самолетът е във въздуха, адвокатите на двете страни се сблъскват в съдебната зала. Но горивото на малкия боинг свършва…
Преди съдия О’Конъл да обяви почивката, Майкъл Гарити скочи на крака.
— Милорд…
— Седнете, мистър Гарити, този съд няма доверие във вас! Не ви разрешавам да говорите.
— Тогава може би ще изслушате мен, господин съдия.
Макар съдия О’Конъл да бе видял как Джей Райнхарт става на крака, фактът, че външен човек дръзва да се обръща към съда, за момент го лиши от дар слово.
— Какво?
— Ваша Светлост… извинявайте, исках да кажа милорд…
— Нямате право да се обръщате към съда, мистър Райнхарт.
— Господин съдия, след като забранихте на адвоката ни да говори, а обвиняемият не е тук, за да се защити лично, оставам единствено аз.
— Седнете, сър!
— Не, милорд…
— Не се обръщайте към мен! Вие нямате адвокатски права в тази страна!
— Вярно, но все пак съм адвокат, положил клетва пред закона, и мога да говоря от името на своя клиент, щом няма кой друг да го стори. А към вас ще използвам обръщението, което сметнете за уместно, съдия О’Конъл.
Съдията уморено се облегна назад, стрелна поглед към Камбъл и отново погледна Джей.
— Какво точно искате да кажете, мистър Райнхарт?
— Само едно, господин съдия. Аз предложих идеята да направим новия звукозапис, за да докажем, че всеки запис може да бъде фалшифициран. Не сме имали намерение да подведем съда. Напротив. Смятах, че с думи няма да докажем нищо. Трябваше да покажем на практика как може да се извърши това. Да ви покажем, че един добър имитатор може да наподоби характерния глас на Джон Харис. И го доказахме. Доказахме също така, че един талантлив артист може да имитира и гласа на мистър Ренълдс. Колкото и да сте разгневен от тази тактика, сър, на практика тя доказа твърдението ни. Без допълнителни доказателства, че записът е автентичен… а очевидно мистър Камбъл просто не е в състояние да предяви днес подобни доказателства… няма начин съдът да разбере истината. А няма ли истина, касетата не може да се използва като достоверно доказателство за обвиненията срещу Джон Харис.
— Приключихте ли, сър? — попита О’Конъл с язвителен глас.
— Да, господин съдия. Благодаря ви — отвърна Джей и седна.
— Цялата тази реч да се заличи от протокола — нареди съдията. — Тя по никакъв начин не промени мнението ми за цирка, в който се опитахте да превърнете моя съд, мистър Гарити. Но все пак… готов съм да преосмисля нещата. Обявявам петнайсет минути почивка, а след това ще обявя решението си за ареста и екстрадирането.
„Юро Еър“ 1020, в полет
Внезапният звън на сателитния телефон изтръгна двамата пилоти от напрежението на битката между гориво и разстояние.
Аластър вдигна слушалката и едва разпозна напрегнатия глас на Джей Райнхарт.
— Току-що получих съобщението на Шери, че летите обратно! Кажи ми, че не е вярно.
— Така е за съжаление — отвърна Аластър. — Дори вероятно ще се наложи да кацнем в Галуей, защото не ни достига гориво.
— В Галуей?
— Да.
— Можете ли… да презаредите и да опитате отново?
Аластър поклати глава, без дори да погледне към Крейг.
— Няма начин. Ветровете са адски.
За момент отсреща настана мълчание.
— Разбирам. Може ли да поговоря с Шери?
Крейг повика Шери по радиоуредбата и след десет секунди тя влезе в кабината.
— Обажда се Джей, Шери — обясни Аластър и й подаде слушалката. — Казах му, че се връщаме в Ирландия.
— Джей! Вече знаеш, че се връщаме.
— Нищо не стана, Шери. Всичко се провали. Съдията си е навил на пръста да прати Джон в Лима. Сега обяви почивка и обмисля дали няма начин да ускори процедурата и незабавно да го качи на самолета.
— О, боже.
— Връщате се в най-неподходящия момент.
— Какво да правим, Джей?
Гласът му бе мрачен, но инструкциите звучаха категорично.
— Най-напред гледайте да се приземите успешно. После ме потърси по телефона. Ако не отговоря веднага, остави съобщение и чакай. Мисля… мисля, че вече изчерпах всички възможности, но докато не се убедя в това, предпочитам да останете на борда.
— Разбирам. Успех.
Четирите съдилища, Дъблин, Ирландия
След повече от четирийсет минути съдия О’Конъл най-сетне влезе отново в залата.
Стюарт Камбъл бавно се изправи на крака.