Насрещен вятър
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-021-3
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
Но командирът на полета, Крейг Дейтън, бивш военен пилот, не може да позволи да бъде задържан без неоспорими доказателства човекът, който е бил главнокомандващ на американската армия. И буквално отвлича поверения му самолет. В Рим и в Лондон ги очаква същата заповед. Белият дом едва ли може да предложи светкавично решение, без да предизвика гнева на международната общност.
Докато самолетът е във въздуха, адвокатите на двете страни се сблъскват в съдебната зала. Но горивото на малкия боинг свършва…
— Добре — каза Аластър. — Както го виждам, ще минем южно от пистата на около… около деветстотин метра. Остър ляв вираж със спускане четиристотин… не, триста и шейсет метра в минута би трябвало да ни изведе за кацане на височина около двеста метра и почти без подемна сила.
— Трудничко е, но ще се справим. Аластър, предай това на въздушния контрол и му кажи, че трябва да започнем виража точно на километър и половина източно от началото на пистата с отклонение точно два километра и половина на юг.
— Сигурен ли си?
— Ако искаш, провери и ти, Аластър, но смятам, че това ще ни осигури пространство за маневриране. Винаги мога да се насоча за кацане, стига да действа хидравликата, а това означава, че трябва да поддържам скоростта, тоест на финала стръмно да сляза надолу.
— А колесникът?
— Ще го спуснем, когато започна виража. Използвай го като въздушна спирачка. Бъди готов да задействаш ръчното освобождаване, ако нямаме хидравлично налягане. И… стой настрани от мен, но на финала изтегли лоста за ръчно управление и имай готовност да ми помогнеш.
— Разбрано.
— Ще поддържам триста и двайсет километра в час, докато се насочим право към пистата, после ще се опитам да спусна задкрилките. Ако кацнем с триста и двайсет, няма да можем да спрем.
— Разбрано. Остават шейсет и два километра.
Аластър старателно обясни плана на ръководителя полети, като следеше посоката по бордовия компютър и хоризонталния индикатор, за да е сигурен, че леко се отклоняват на юг от летището.
— Знаят ли, че идваме? — попита той.
— Да, сър — отговориха от земята. — Аварийните екипи са в пълна готовност. Имате разрешение за кацане. Потвърждавате ли, че нямате мощност?
— Двигателите ни не работят. Горивото свърши.
— Разбрано.
— Четирийсет и пет километра, Крейг — съобщи Аластър, после измъкна от чантата си технически наръчник и трескаво взе да прелиства, търсейки допустимата скорост за кацане.
— Тъй като без горивото сме олекнали, триенето в пистата ще е по-малко, няма да имаме и скоростни спирачки, а за реверс… нали разбираш…
— Трябва да работят двигателите — довърши Крейг.
— Аха.
— Разбрах те.
— Трийсет километра — каза Аластър.
— Добре… сега да се настроим за кацане по прибори. Провери дали съм избрал правилната честота и верния курс… две седем нула.
— Вече проверих.
— Когато… когато намалим скоростта, ще действаме както можем. Спускам машината и настъпвам спирачките, за да спрем.
— Разбрано, Крейг. Нали знаеш, че противоблокадните системи няма да действат и ако гумите изгърмят…
— Знам… изобщо няма да спрем. Ще внимавам.
— Двайсет километра.
— Разбрано. Височина?
— Добре сме. Слизаме под хиляда и осемстотин. Жалко, че не се вижда нищо освен мъгла.
— Ще видим. Затегни предпазните колани.
— Готово.
— Предупреди в салона да заемат позиция за аварийно кацане.
— Не мога. Няма ток.
— Вярно — промърмори Крейг.
— Шест километра до летището, Крейг, курс нула девет нула, отклонение два километра и половина на юг.
— Добре. Обади ми се точно когато минем покрай началото на пистата, после следи колко ще изминем на изток от тази точка.
— Дадено.
— Височината е… хиляда метра — промърмори си Крейг и леко приведе носа надолу, за да слезе на деветстотин, докато отминаваха началото на пистата.
— Изравнихме се, Крейг. Скорост триста и петдесет. Видимост нула.
— Разбрано.
Отдолу повториха същата информация.
— Сега изчакайте, сър — каза Аластър. — Край на връзката, докато приключим. — Той се озърна наляво. — Добре, Крейг, един километър на изток, височина осемстотин и петдесет метра, скорост триста и двайсет.