Насрещен вятър

Останалата част от записа съдържаше същото подробно описание на плановете. Накрая Ренълдс се ръкува с президента и излезе през източната врата. За момент в кадъра се мярна коридорът отпред.

Джей спря видеото, извади касетата и се върна на мястото си. В мислите си продължаваше да вижда последните кадри, същата мимолетна картина, която бе предизвикала интереса му при първото гледане. Сега я разпознаваше.

Майкъл Гарити бавно се изправи и посочи телевизора.

— Милорд, този запис очевидно противоречи на представения от мистър Камбъл. Според версията на мистър Камбъл президентът Харис категорично носи вината, че в официалното си качество на президент е заповядал да бъдат извършени изтезания и убийства. Според нашата версия той явно е бил загрижен да не се допуснат подобни действия. В такъв случай коя от двете е вярната?

— Наистина, мистър Гарити — каза О’Конъл, — точно там е въпросът.

— И двата записа — продължи Майкъл — съдържат гласа на президента и още един глас, принадлежащ на мистър Ренълдс. Следователно единият трябва да е фалшив, а другият истински. Но същественото е друго: щом единият може да се фалшифицира, то това е възможно и за другия. Вече не става дума кой от двата е истински, милорд, тъй като бе демонстрирано, че и двата могат да бъдат подправени. Ето това е важно за съда. Изключително сериозната задача на заповедта от Интерпол, а именно арестуването на бивш президент, изисква доказателствата да бъдат извън всяко съмнение. Но ние доказахме недвусмислено, че гласовете могат да бъдат фалшифицирани и следователно нито една от двете касети не бива да бъде приета за доказателство без независима експертиза.

Изведнъж веждите на съдия О’Конъл подскочиха и лицето му пламна от гняв.

— Мистър Гарити! Да не би да твърдите, сър, че записът, който ни показахте току-що, е фалшив?

Майкъл се поколеба. Не бе очаквал подобна атака.

— Да, милорд. Снощи моят екип нае услугите на най-добрия имитатор в Ирландия, мистър Бърн Макхенри, и само за няколко часа с обикновен видеокасетофон той произведе звукозаписа, който ви представихме, за да докажем…

Свирепият рев на съдията стресна цялата зала.

— Това — кресна той с пламнали очи — е навярно най-гнусният опит за заблуждение на съда, който съм срещал като съдия! Мистър Гарити, не е изключено да отговаряте пред адвокатското дружество за безчестната си постъпка. Прахосахте ценното време на съда и се опитахте да ни повлияете с фалшифицирани доказателства. Седнете!

Вместо да седне, Майкъл Гарити спокойно изгледа съдията.

— Не, милорд, няма да седна, докато вашата словесна присъда още кънти в ушите ми.

— Ще седнете, сър, или ще ви обвиня в оскърбление на съда!

— Не съм използвал фалшифицирани доказателства, милорд. Използвах доказателства за фалшифициране. Има съществена разлика.