Вековен дъжд [bg]

— Полицаите няма да те оставят да заминеш с влака.

Тя чу как някакъв влак изсвири и потегли с пухтене. Само че не беше същият, в който се намираше.

— Ще се оправя с тях.

— Както се оправи с мен днес следобед? Нямаше да използваш пистолета, Верити. Виждах го в очите ти.

— Тогава не те бива особено да преценяваш хората. Щях, стига да се наложеше.

— Но нямаше да ти хареса.

На стъклото се почука силно. Един глас каза остро с парижки акцент:

— Отворете прозореца!

Тя вдигна завесата и дръпна кожения каиш, който сваляше стъклото.

— Искате да видите билета ми?

— Само документите ви за самоличност — отговори един от полицаите, застанали отвън.

— Ето. — Оже пъхна документите си през пролуката в прозореца. — Случило ли се е нещо? Не мислех, че ще проверяват документите толкова скоро.

— В купето има ли някой друг?

— Смятам, че щях да забележа.

— Чух ви да говорите.

Оже отвърна с естественост, която изненада дори нея:

— Повтарях на висок глас списъка със задачите си за Берлин.

Мъжът изсумтя нерешително.

— Качили сте се на влака сама, преди всички други. Защо толкова сте бързали?

— Защото съм уморена и не искам да се препирам с никого за мястото си в купето.

Мъжът обмисли думите й, преди да каже:

— Търсим едно дете. Да сте виждали някакви наоколо, особено без придружител?

Точно тогава нечий друг глас отвлече вниманието на полицая. Беше Флойд, който вече беше излязъл навън. Говореше тихо и настоятелно на френски, който почти не успяваше да разбира заради всички шумове на гарата, ала успя да долови „дете“ и още няколко други по-важни думи. Представителят на властите отвърна още по-бързо, задавайки няколко въпроса едновременно, отначало скептично, ала сетне с все по-нарастващо безпокойство. Двамата с Флойд размениха още няколко изречения, преди Оже да чуе отдалечаващите се стъпки на полицаите; няколко секунди по-късно се разнесоха повтарящите се, остри чуруликания на полицейски свирки.

Измина почти минута. После Флойд отново почука на вратата на купето й:

— Пусни ме. Току-що разкарах палячовците от главата ти.

— За което разполагаш с вечната ми благодарност, но все пак се налага да слезеш от влака.

— Защо се интересуваш от Берлин? Какво толкова интересно има в договора с леярни „Каспар“?

— Флойд, колкото по-малко въпроси задаваш, толкова по-лесно ще бъде и за двама ни.

— Договорът е за нещо неприятно, нали? Нещо, което искаш да предотвратиш.

— Защо допускаш, че всъщност не искам да направя така, че да се случи?

— Защото имаш добро лице. Защото в момента, в който влезе в кабинета ми, реших, че те харесвам.

— Е, както вече казах, определено не те бива да преценяваш хората.

— Разполагам с билет за Берлин — отвърна той. — Освен това знам един добър хотел на „Курфюрстендам“.