В здрача на вторник [bg]

— В моята практика това постоянно се случва — каза Карлсън. — Вероятно никога няма да успееш да си спомниш всичко. Но за нас беше лесно да направим възстановка на случилото се, когато видяхме местопрестъплението. Исусе, навсякъде имаше кръв. Извинявай, не трябваше да чуваш това.

— Но какво точно е станало?

— Да оставим това за по-късно, Фрида.

— Не — настоя Фрида. — Разкажи ми сега.

— Добре, добре — съгласи се Карлсън. — Ето какво най-вероятно се е случило. Действала си при самоотбрана. След като си била намушкана, макар и губейки кръв, си успяла да се пребориш с нея, изтръгнала си ножа от ръцете й и на свой ред си я намушкала, защитавайки себе си.

— Как?

— Моля?

— Как съм я пробола?

— Починала е от загуба на кръв, причинена от разрез в областта на гърлото.

— Прерязала съм й гърлото.

— Да, а после си взела колана й и си го пристегнала около крака си. Лекарите казват, че ако не си направила това, си щяла да умреш от остра кръвозагуба за около две минути.

Фрида посочи с ръка чашата с вода. Карлсън я допря до устните й. Всяка глътка й причиняваше болка.

— А сега поспи — каза той. — Всичко ще се оправи.

— Добре — отвърна Фрида. В момента говоренето за нея беше най-трудното нещо на света. — Само още нещо.

Той се наведе по-близо.

— Слушам те.

— Не съм го направила аз.

— Вече ти казах. Няма да имаш неприятности. Било е акт на самозащита.

— Не — възрази Фрида. — Не съм била в състояние да го направя. Освен това… — Фрида се помъчи да си спомни моментите преди да загуби съзнание. Опита се да ги разграничи от всичко, което беше последвало: забравата, кошмарите, миговете на очакване. — Тогава чух нещо. Но така или иначе аз знам. Бил е той.

Карлсън се озадачи, а после го обзе паника.

— Какво значи „той“?

— Знаеш кого имам предвид.

— Не казвай това — изсъска Карлсън. — Дори не си го и помисляй.