В здрача на вторник [bg]

Една сестра се приближи забързано до нея и й каза:

— Той е тук.

В долния край на леглото застана мъж на средна възраст, изискан на вид, с костюм на фини райета и папийонка. Макар и леко замаяна, Фрида се подразни. Защо консултантите продължават да носят папийонки, макар да знаят, че са екстравагантна отживелица?

Той й се усмихна.

— Как е нашето медицинско чудо?

Макар и с усилие, Фрида вече можеше да говори. Произнасяше думите с дрезгав глас и на пресекулки, все едно никога преди не беше говорила.

— Не разбирам какво имате предвид.

Той седна на ръба на леглото, продължавайки да се усмихва.

— Аз съм г-н Кан56 — представи се той. — Вашият хирург. Спасих живота ви. Но преди това вие сте си помогнали сама. Никога не съм виждал такова нещо. Дипломиран лекар сте, нали? — Фрида кимна. — Въпреки това направеното от вас е забележително.

— Не разбирам — учуди се Фрида. — Кое е забележително?

— Не си ли спомняте? — каза г-н Кан.

Фрида поклати глава отрицателно.

— Разбираемо е — при дадените обстоятелства. При един от ударите ножът е прерязал бедрената артерия. Осъзнали сте, че кръвта ви ще изтече за една-две минути. Преди да изгубите съзнание, сте успели сама да си сложите турникет около раната.

— Не съм правила нищо подобно — възрази Фрида.

— Били сте в състояние на хеморагичен шок — каза г-н Кан. — Бих казал, че поставянето на турникет вече не се препоръчва поради опасност от некроза на прилежащите тъкани, но не и във вашия случай. Вкарахме ви в операционната по-малко от час след инцидента. — Той посегна да потупа крака й, но се спря навреме. — Извадили сте късмет с прободните рани в гърба и в корема, ако мога така да се изразя. При никоя от тях не е засегнат орган. Но, както знаете, понякога и само един удар е достатъчен… Отначало се притеснихме за крака ви, но ще се оправи. Може да ви се наложи да отложите тренировките си по троен скок до следващите Олимпийски игри, но като се изключи това…

— Мери Ортън?

— Моля?

— Какво се случи с Мери Ортън?

Г-н Кан престана да се усмихва.

— Един ваш приятел е тук. Той ще отговори на всичките ви въпроси. Ако сте готова за това.

— Да — каза Фрида. — Готова съм. — Тя легна на възглавницата и след малко Карлсън се надвеси над нея. Фрида изпита усещането за минаващ над главата й облак или може би цепелин. Вероятно беше от болкоуспокояващите.