Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
През първите дни се страхуваше от страстта, която беше в състояние да предизвика у него само с допир, целувка, ласка… После свободно се впусна във вихъра на любовта. Беше изцяло негова — телом и духом.
Пет месеца по-късно откри, че е бременна. Цикълът й беше закъснял с три седмици, но тя не бързаше да съобщи новината на Клейтън. Веднъж Терез Дьовил й беше казала, че когато забременее, ще бъде спасена от ласките на съпруга си. Терез може и да искаше да избяга от интимностите на брачното ложе, но Уитни не желаеше да се лишава от тях. От друга страна, не желаеше да наранят бебето, докато телата им се сливат. Сякаш да усложни положението, Клейтън не споменаваше нищо за деца, а беше естествено всеки мъж да копнее за наследник, на който да предаде титлата си.
Постепенно се появиха и други признаци, които потвърдиха съмненията й, че чака дете. Сутрин й се гадеше, често й се виеше свят, но тя продължаваше да пази мълчание.
Накрая си каза, че държанието й е нелепо. Нямаше причина да крие състоянието си — и без това изгаряше от желание да сподели новината. Освен това съвсем скоро във фигурата й щяха да настъпят видими промени.
Отиде до Лондон и купи няколко бебешки дрешки. Веднага щом се върна, се затвори в стаята си и се зае да бродира. Това изкуство не й се удаваше много, но след упорит труд тя най-сетне се отпусна доволно назад. На якичката на една миниатюрна нощничка се мъдреше едно синьо „У“.
— Добре е, нали? — показа тя творението си на Клариса.
— Кога ще кажеш на негова светлост, че моето бебе ще си има бебе? — попита възрастната жена, избърсвайки ъгълчетата на очите си.
— Няма да му кажа — засмя се Уитни. — Смятам това да го накара сам да се досети — посочи нощничката тя. — И мисля, че тази вечер моментът е най-подходящ.
Уитни напъха дрешката в едно от чекмеджетата на бюрото си и слезе за вечеря.
— Не зная защо напоследък се чувствам толкова уморена — с въздишка рече тя, когато двамата с Клейтън приключиха с вечерята и се прехвърлиха в салона.
— Не знаеш ли, скъпа? — внимателно попита той. Мислеше, че Уитни е разбрала, че е бременна, но не беше сигурен. Ако раждането на дете я плашеше, той щеше да й спести този страх възможно най-дълго.
— Не — тежко въздъхна тя. — Исках да отговоря на писмото на леля Ан, но сега се сещам, че го оставих в чекмеджето на бюрото в моята стая. Ще имаш ли нещо против да ми го донесеш? Изкачването на тези стълби ми се струва като катерене по планински връх.
Клейтън стана, целуна я и разроши косите й, после тръгна към покоите на съпругата си. Отвори едно от чекмеджетата и започна да търси писмото. Не го откри и раздразнено избута настрани нещо бяло, което му заприлича на носна кърпичка. Продължи да рови. Накрая зърна сгънат лист на дъното на чекмеджето. Не беше сигурен дали това е писмото, което Уитни му беше поръчала да й занесе, затова го разтвори и се зачете.
За свой най-голям ужас и срам открих, че съм бременна. Моля те ела веднага, за да решим какво да правим.