Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
— Когато като малка си лягах, си представях, че в гардеробите се крият разни неща — прошепна тя.
— В моите шкафове имаше войници — подхвърли Клейтън. — А в твоите какво имаше?
— Чудовища! — прошепна Уитни. — Огромни грозни чудовища с извити нокти и отвратителни изпъкнали очи. В тази стая също има чудовища — от всеки ъгъл надничат спомени, които бих искала да забравя.
— Зная. — Сърцето на Клейтън се сви от болка. — Няма от какво да се страхуваш. Нищо няма да поискам от теб тази нощ. Дадох ти дума.
Уитни се отдръпна леко и впи очи в неговите. Изглеждаше толкова крехка и уязвима, че той за пореден път се запита как беше допуснал да я нарани.
— Вечер лежах будна — продължи тя, — трепереща от страх. Накрая не издържах, скачах от леглото, бързо отварях гардеробите и проверявах какво има в тях. Всеки път се оказваше, че са празни. Нямаше чудовища, нямаше нищо, от което да се страхувам. — Тя пое дълбоко дъх. — Клейтън, не искам да прекарам първата ни брачна нощ сама в твоето легло, обзета от ужас, че в сенките се крие нещо.
— Сигурна ли си? — попита тихо той.
— Да — прошепна Уитни.
Клейтън я взе на ръце и я отнесе до леглото. Щеше да й покаже колко прекрасен може да бъде актът на отдаването и да изтрие веднъж завинаги ужасния спомен от съзнанието й.
Нощницата й се разтвори и гладката й кожа проблесна под светлината на огъня в камината.
— Господи, колко си красива! — промълви той и нощницата леко се плъзна под пръстите му.
Целуна я нежно и страстно. Уитни лежеше гола върху копринените чаршафи. Не можеше да се откъсне от нея. Клейтън се изправи и бързо се съблече, после се отпусна до нея и отново я притегли към себе си. Тялото й се стегна. Той прокара пръсти по гърба й и усети как напрежението й нарасна. Клейтън спря и се отпусна върху възглавниците, а Уитни сложи глава на гърдите му.
В следващите няколко мига дишането й се учести. Трябваше да й помогне да се успокои. Придърпа чаршафите и прикри голите им тела.
— Нека си поговорим — предложи той. — Искам да те помоля да направиш всичко възможно да се отпуснеш, да не мислиш за онова, което преди време се случи в това легло. Забрави всичко, което си чувала за интимните отношения между двама съпрузи, и просто ме изслушай.
— Добре — кимна тя.
— Изрази като „тя ми се подчини“ или „той я облада“ са неприложими към любовния акт. Първият предполага задължителност, а вторият — егоизъм и употреба на сила. Аз нямам намерение да те взема, нито очаквам от теб да ми се подчиниш. И ти обещавам, че няма да изпиташ болка. Уверявам те, че в теб няма никакъв дефект. Ти си чудесна. Онова, което ни предстои, е едно съвместно изживяване, предизвикано от желанието ми да бъда възможно най-близо до теб, всъщност — да се слея с теб. Малка моя, когато съм в теб, аз не вземам, а се отдавам. Аз ти давам тялото си така, както ти дарявам любовта си, както ти дадох пръстена, който краси ръката ти в момента. Прониквайки в теб, аз ще оставя една жива част от себе си, за да я запазиш.
На лицето й се изписа колебание, после Уитни леко разтвори устните си и му ги поднесе. Клейтън се наведе над нея и я целуна, после целуна изящните й пръсти.
Тя обви ръце около шията му и отвърна на целувката му — в началото стеснително, после все по-смело.
Той прокара пръсти през косата й и ги плъзна към шията и зърната на гърдите й. Уитни потръпна от възбуда и се притисна към пулсиращата му мъжественост, но веднага се отдръпна уплашено. Клейтън разбра какво я беше притеснило и въпреки че тя леко се съпротивляваше, отново притисна бедрата й към своите.
— Не, нищо няма да те нарани — прошепна той. Миглите й потрепнаха и Уитни го погледна с укор. Клейтън се засмя и рече:
— Сложи ръката си на гърдите ми. — Щом дланта й докосна кожата му, по тялото му преминаха тръпки. — Виждаш ли как реагира тялото ми на допира ти, как се стреми към теб? Все още ли се страхуваш, че ще те нараня?
Уитни преглътна конвулсивно и отпусна глава на възглавницата. Щом Клейтън казваше, че няма да я боли, трябваше да му повярва. Усещаше ударите на сърцето му, а когато ръката й се спусна малко по-надолу, мускулите му се стегнаха.
— Скъпа, не си ли горда от онова, което си способна да предизвикаш у мен? — простена той. — Ти имаш огромна власт над мен и ако това ти доставя удоволствие, същото ще изпитам и аз. Ако обаче се плашиш от силата си или се срамуваш от нея, тогава се срамуваш и от нашата любов.
Уитни целуна веждите и очите му. Езикът й докосна устните му и Клейтън нетърпеливо простена. Обърна я по гръб и се надвеси над нея, а устата му жадно покри нейната. Ръцете му нежно я галеха. Тя не можеше да определи какво точно изпитва, но то със сигурност беше прекрасно.