Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
Кастило се обърна.
Зад брата на Бети видя двойката, която бе предположил, че са родителите й. Зад тях бе застанал свещеникът и още един мъж.
— Какво ти става, Франсис! — скара му се майката на Бети. — Не виждаш ли как го гледа?
— Много се извинявам — обади се Кастило.
Бети пусна ръката му с нежелание.
Майката на Бети докосна бузата на Чарли и пристъпи към леглото.
Баща й го огледа свирепо.
Кастило излезе от стаята, последван от Фернандо, и само след миг от лейтенант Шнайдер.
„Да не би да излезе, защото искаше майка му и баща му и свещеникът да останат насаме с Бети? Или майка му го е накарала да излезе?“
— Костело! — извика лейтенант Шнайдер.
Кастило се обърна. Шнайдер се приближи до него.
— Бях ти обещал да ти счупя краката.
И патрулът, и агентът от Тайните служби пред вратата на Бети скочиха.
— Казвам се Кастило — отвърна спокойно Чарли. — Да, спомням си нещо такова.
— Знаех, че ще ни донесеш само неприятности, още от мига, в който те видях — заяви Шнайдер. — Тя е тук заради теб.
Кастило кимна едва забележимо.
— Виновен съм, така е.
— Ако те видя отново около нея, ще ти счупя краката, ще ти отскубна ръцете и ще ти ги навра в задника.
Кастило не отговори.
Фернандо пристъпи напред.
— Чакай да ти кажа нещо, дребен. — Това „дребен“ бе доста относително. Лейтенант Шнайдер бе метър и осемдесет и три и поне с двайсет килограма по-лек от Фернандо Лопес.
— Разкарай се, лоена топко! — изсъска лейтенант Шнайдер.
— Достатъчно, лейтенант! — изрева главен инспектор Крамер. — Отдръпни се! Незабавно!
— Тъкмо се канех да уведомя лейтенанта — започна да обяснява спокойно Фернандо, — че в нашето семейство, ако някой иска да се докопа до Чарли, първо трябва да мине през мен.
— Не наливай масло в огъня — сопна се главен инспектор Крамер. — Питай пожарникарите. И двамата замълчете веднага!
Кастило се разсмя.
— А ти, Шнайдер, ако посмееш още веднъж да си отвориш устата, ще ти наредя да напуснеш! Разбра ли ме?
Шнайдер кимна.
— Отвръща се: „Разбрах, господине!“, лейтенант.
— Разбрах, господине — повтори с нежелание Шнайдер.
— Чарли, трябва да поговоря с теб — отвърна Крамер. — А О’Брайън иска да знае какво става. Ако накарам нашата горила да чака в онзи край на коридора, ще накараш ли твоята горила да чака тук? — Той посочи в двете противоположни посоки.
Кастило погледна Франк Шнайдер.
— Имаш право да чуеш какво ще кажа на шефа. Ще се държиш ли прилично?
Лейтенантът кимна.
— Отговори с „да“ или „не“, дяволите да те вземат — сопна се Крамер.
— Добре, добре — примири се лейтенант Шнайдер.
— Можем да отидем в чакалнята — реши Крамер и отвори вратата.
— Кажи, Франк, какво мислиш — обърна се главен инспектор Крамер към капитан О’Брайън, когато Кастило приключи разказа си.
— Огромни пратки кокаин идват от Аржентина — отвърна О’Брайън.
— Не знаех — намеси се Фернандо.
— Прекарват ги със самолети от Колумбия до Боливия или Парагвай — понякога направо в Парагвай, — след това ги препращат в Аржентина — обясни О’Брайън. — После мулетата ги прекарват от Буенос Айрес в Маями. Аржентинските агенти от ДРУ са умни. Вместо да арестуват мулетата, те ги оставят да се качат на самолета, обаждат се на нашата Агенция за борба с наркотиците и те посрещат самолета в Маями. Така спират кокаина, а ние плащаме за съдебния процес на мулетата и затворническата килия от петнайсет до двайсет години.
— ДРУ не се занимават само с наркотици, капитане — отвърна Кастило. — Това е аржентинското ФБР, ЦРУ и Агенция за борба с наркотиците под един покрив.
— Нямах представа — отвърна О’Брайън. — Мисля си, че момчетата от „Наркотици“ — и тук, и там, както и навсякъде — си разчистват пътя със стрелба. Който решат, че се пречка, ако някой е чул или видял нещо, гледат да го очистят. Включително и хората от семейството му.
— Не казвам, че не е така — отвърна Кастило. — Подобна възможност не мина през ума нито на познатия ми от Агенцията за борба с наркотиците, нито на шефа на ДРУ.
— Те какво мислят по въпроса?
— Нямат представа — призна Чарли. — Знаем само — а в Аржентина и това дори не знаехме, — че някой се опитва да се добере до Жан-Пол Лоримър и е готов да убива, за да го стори.
— Преди няколко години тук, във Филаделфия, имаше един случай — започна да разказва Крамер. — Вкарваха наркотици от… откъде беше, Франк?
— От Сенегал — уточни О’Брайън.
— Пращаха ги от Сенегал до мисията им в ООН в Ню Йорк. Ползваха дипломатически имунитет. Случилото се не беше… по правилата.
Кастило кимна.