Заложникът

— А знаеш ли кои са тези „разни хора“?

— Не. Затова съм тръгнал да търся Лоримър.

— Ще те учуди ли фактът, че и руснаците го търсят?

— Нищо не е в състояние да ме изненада.

— И едни германци.

— Същият отговор.

— И едни французи. И разни от режима на Саддам Хюсеин. А също и едни от Хюстън, Тексас.

— Давай по същество, Хауърд, моля те. Нещо не ме бива в гатанките.

— Приятелят ти Лоримър е бил посредник — може би главният посредник — в благородната програма, наречена „Петрол срещу храни“. Което означава, че е знаел на кого се плаща. Това е достатъчно основание всички онези хора, които ти споменах, да искат да му видят сметката.

— Чакай да помисля.

На улицата изскочи регулировчик, наду свирката и вдигна ръка, за да спре прииждащия поток автомобили. Кенеди успя да спре върху пешеходната пътека. Докато Кастило наблюдаваше ранобудните парижани, тръгнали към кафенета, а после на работа, обмисляше дали Кенеди не се опитва да го излъже.

— Чарли, освен че е знаел прекалено много, има и други хора, които не са си получили парите от сделките. Говори се — зависи кой го казва — че сумата е между дванайсет и шестнайсет милиона долара.

— Боже!

— Да, Боже. И още един дребен факт. Тази работа доста се доближава до Алекс.

— Защо пък до Алекс?

— А според теб тези пари как циркулират? Може би по банков път? Или някой ги праща през UPS?

— Как?

— Сто хиляди американски долара, току-що излезли от печатницата, представляват толкова голям пакет. — Кенеди пусна волана, за да покаже колко. Все едно показваше кутия за обувки.

Регулировчикът отново наду свирката и пусна колоната.

— А Алекс ги разнася, така ли? — попита Кастило. — И никой не задава въпроси.

— Нали не очакваш да ти отговоря на този въпрос?

— Защо тогава ми каза всички тези неща?

— Алекс мисли, че си много по-умен, отколкото съм те преценил аз — отвърна Кенеди. — Той е решил, че ще успееш да откриеш негодника преди останалите и ще споделиш с него къде е.

— Извини ме пред Алекс и му кажи, че тази няма да я бъде. Искам мръсника жив, а не с бенка в средата на челото.

— Защо? За да ти каже кой го е погнал ли?

— Именно.

— Ти на наивен девственик ли ми се правиш? Въпросните хора са недосегаеми. Повярвай ми.

— Отговорът е не, Хауърд. Предай го на Алекс.

— Казах му аз, че ще стане така — изсъска Кенеди.

Бяха почти до Триумфалната арка. Кенеди зави по „Рю Пиер Шарон“ и спря.

— Слизай, Чарли. Разговорът приключи.

Без да каже и дума, Кастило слезе от автомобила. Кенеди потегли бързо.

Кастило се върна по Шанз-Елизе чак до „Крийон“.