Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Все някой ден ще му свалят гипса — отвърна госпожа Форбисън. — А ако се държи прилично, ще се опитаме да му намерим някаква работа, докато се мотае тук.
— Господ да ни пази от хитрите бюрократи — заяви с престорен уплах Милър.
— Знаеш, че съм права, Чарли — настоя госпожа Форбисън.
— Мислиш ли, че ще успееш да убедиш шефа? — попита Кастило.
— Смятай, че работата е уредена — отвърна тя. — Следващия път, когато въпросът бъде повдигнат, се направи на приятно изненадан, когато шефът подхвърли: „Хрумна ми една идея, Чарли, и ми се иска да я одобриш.“
— Госпожо Форбисън, вие сте чудесна — възкликна Чарли.
— Знам — съгласи се тя. — След като разрешихме и този въпрос, шефе, какво ни предстои да вършим тази сутрин?
— Донесох сателитна радиостанция, водя и оператор от Форт Браг. Както и когато търсехме откраднатия „727“, чинията трябва да е на покрива, а операторът трябва да го настаним някъде — обясни Кастило.
— Дик — обади се госпожа Форбисън. — Ако се погрижиш за оператора, аз ще се оправя с инженера по поддръжката на сградата. Остана много обиден, когато шефът инсталира онова чудо на покрива миналия път.
— Добре, госпожо — отвърна с усмивка Милър.
— Трябват ми паспортите — подсети я Кастило.
— Идват. Това е работа на Том.
— Трябва да позвъня на посланик Силвио или на Алекс Дарби — по възможност и на двамата — от обезопасен телефон. — Погледна Милър. — Макнаб изпраща екипировка за шестима снайперисти. Погрижи се да няма проблеми.
— Използвай телефона на моето бюро — посочи госпожа Форбисън. — Поръчах ти един тази сутрин, но ще го инсталират по-късно днес.
— Телефон за мен? — учуди се Кастило.
— Сега ни трябва непрекъсната връзка с Белия дом, не знаеш ли?
— Не, госпожо, не знаех.
— Сега вече знаеш. Има ли нещо друго?
— Докато съм в Париж, трябва да отседна някъде. Ако има възможност, в „Крийон“.
— Супер местенце — възкликна госпожа Форбисън.
— И е на една крачка от посолството. Да изпратят сметката на Госингер. Четири стаи.
— Дай да поговорим по този въпрос — настоя госпожа Форбисън. — На теб мога да ти пусна командировъчно. Предполагам и на полковника.
— Да, госпожо, водя се в командировка — обясни полковник Торине.
— Ами операторът и Фернандо?
— Аз ще поема сметката на оператора — реши Кастило. — Така той ще прибере чека, когато се върне във Форт Браг. И сметката на Фернандо ще покрия.
— Ако го наемем на граждански договор… може би като пилот… Тогава и на него ще му пусна командировъчно.
— Госпожо Форбисън, знам, че се повтарям, но вие сте чудесна — ухили се Кастило.
— Знам, че се повтарям, шефе, но този факт вече ми е известен. Крайно време е да започнеш да ми казваш Агнес.
Той я погледна, ала не отговори веднага.
— Моля те, не ми казвай — вече го знам, — че съм достатъчно възрастна да ти бъда майка. Само че ти стана голям тежкар, Чарли, а тежкарите наричат изпълнителните си асистентки на малко име.
— Както кажеш… Агнес — примири се Кастило. — Какво да правя със секретар Хол?
— Той помоли да се отбиеш, ако има как, през другия офис.
— Добре.
Трийсет минути по-късно, след като разговаря с посланик Силвио и Алекс Дарби; след като имаше потвърдена резервация за хотел „Крийон“; след като получи новия си американски паспорт и стария немски с изходен печат от Аржентина; след като разговаря с Том Макгайър достатъчно дълго и задълбочено, за да е сигурен, че Том наистина желае да работи в Звеното за организационен анализ и няма да се притеснява от факта, че ще бъде под командването на десет години по-млад мъж; Кастило стисна ръката на Дик Милър и отиде до кабинета на госпожа Форбисън, за да се сбогува и с нея.
Тя го прегърна бързо, целуна го по бузата и го предупреди да внимава. С Торине и Фернандо чакаха асансьора да дойде, когато госпожа Форбисън надникна в коридора.
— Търсят те по телефона, шефе.
— Ако продължиш да ми казваш „шефе“, ще започна пак да ти казвам „госпожо Форбисън“. Кой е?
— Някой иска да говори с Жан-Пол.
— С Жан-Пол Лоримър ли?
— Каза само Жан-Пол, Чарли.
Кастило се върна в офиса на госпожа Форбисън и пое слушалката.
— Кастило.
— Няма ли най-накрая да се сетиш да си включиш мобилния — чу той гласа на Хауърд Кенеди.
— Господи, останал е в куфарчето.
— Значи няма значение дали е включен, или изключен.
— Какво става, Хауърд?
— Този път си отворил кутия с отровни змии покрай приятелчето си. Говоря за онзи, дето ме накара да открия.