Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Посланикът мълчеше, докато оглеждаше останалите и мислеше какво да каже.
Накрая погледна към Кастило.
— Първо, скъпи приятелю, ако те пипнат близо до Стенливил — а те ще те открият с това бяло личице — ще те убият и по всяка вероятност ще те изядат. Черният дроб на бял мъж се смята за добро жужу срещу куршумите. А пък останалите, ако са достатъчно глупави, за да отидат в онези райони, ще заварят жалките останки от опитите на европейците да наложат културата си в Конго. Европейци, за съжаление, там отдавна няма. Летището — на което всеки ден кацаше „Боинг 707“ до Брюксел и обратно — е отдавна затворено. Ширят се болести. Електричество почти няма, защото почти никакъв петрол не стига до генераторите в Конго. Ще попаднат на разлагащи се тела в джунглата, също както са постъпвали Червените кхмери в Камбоджа. Да продължавам ли?
Кастило не отговори.
— Единственият начин, по който можете да унищожите фабриката, е по въздуха — заяви Лоримър.
— Ние дори не знаем къде се намира — призна Кастило.
— А, ще я намерим — отвърна Деуит.
— „Ние“ ли, Деуит? — попита саркастично Кастило.
— Мислех, че съм на интервю за работа — отвърна напълно сериозно Деуит. — Да не би да греша?
— Чарли — заговори Левърет, — можем да съберем екип от четирима, може би петима стрелци. Откриваме съборетината, маркираме я и звънваме на Военновъздушните сили.
— Трябва да… — започна Кастило. Спря, когато звънецът издрънча остро, а веднага след това звънна и телефон.
Лоримър вдигна слушалката, заслуша се, накрая благодари и затвори.
— Очевидно още някой е бил наблизо и е решил да се отбие. Главен инспектор Ордьонес.
— По дяволите! — възкликна Кастило.
— Предполагам, че Дмитрий и Светлана ще се чувстват по-добре, ако Деуит ги разведе из имението.
— Защо не ги заведем в някоя стая? — предложи Кастило. — Може да е съвпадение.
„Или пък ще размаха информацията, пусната от Интерпол.“
— Светлана, Дмитрий, елате с мен — помоли учтиво посланик Лоримър.
— Не се притеснявайте. Ще му трябват пет или шест минути, докато пристигне от магистралата — обясни компетентно Деуит.
XIV
(Едно)
Главен инспектор Хосе Ордьонес от Националната полиция на Уругвай, мургав мъж с тъмни очи в края на трийсетте, в добре ушит костюм, влезе във вътрешния двор пет минути по-късно.
— Вратата беше отворена, господин посланик — обърна се той учтиво към Лоримър. — Затова влязох.
— Винаги си добре дошъл, Хосе, както ти казах последния път, когато се видяхме. — Той посочи към масата. — Тъкмо приключвахме с обяда, но има предостатъчно…
— Много мило, господин посланик. Денят ми се оказа наистина невероятен и не съм обядвал. — Огледа седналите на масата и кимна.
— Радвам се да те видя, Хосе — поздрави Мунц. — Невероятен ли каза?
Ордьонес се настани на едно от празните места.
— Точно така. Станах много рано.
— Виж ти — обади се Кастило.
— Някой звънна на вратата в неприлично ранен час, но когато отворих, нямаше никой. Някой обаче беше пъхнал това под вратата — обясни Ордьонес.
Подаде на Кастило бял пощенски плик. Не беше запечатан.
Ордьонес кимна.
— Да, погледни какво има вътре.
Кастило отвори плика и извади лист хартия. Зачете се.
След това го подаде на Алфредо Мунц, той също го прочете и го подаде на Едгар Дешамп, който на свой ред го прочете и го предаде на Алекс Дарби.
ИНТЕРПОЛ, ЗАПОВЕД ЗА ИЗДИРВАНЕ EUR/RU 2005–6777 БЕРЕЗОВСКИ, ДМИТРИЙ И EUR/RU 2005–6778 АЛЕКСЕЕВА, СВЕТЛАНА.
ДОСТОВЕРНИ ИЗТОЧНИЦИ СЪОБЩАВАТ, ЧЕ Е ВЪЗМОЖНО БЕРЕЗОВСКИ И АЛЕКСЕЕВА ДА СЕ ДВИЖАТ ЗАЕДНО С К. Г. КАСТИЛО. ПОДПОЛКОВНИК КАСТИЛО Е ОФИЦЕР ОТ РАЗУЗНАВАНЕТО КЪМ АМЕРИКАНСКАТА АРМИЯ, КОЙТО ПРИТЕЖАВА И ДРУГА ИДЕНТИФИКАЦИЯ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И НА СТАРШИ АГЕНТ ОТ АМЕРИКАНСКИТЕ ТАЙНИ СЛУЖБИ. ПОСЛЕДНО Е ЗАБЕЛЯЗАН В БУЕНОС АЙРЕС НА 2 ЯНУАРИ 2006.
ИЗВЕСТНО Е, ЧЕ РУСКИЯТ ОФИЦЕР, ПОЛКОВНИК ЕВГЕНИ АЛЕКСЕЕВ ОТ СВР, КОЙТО ОТГОВАРЯ ЗА СЛУЧАЯ БЕРЕЗОВСКИ/АЛЕКСЕЕВА, Е ИЛИ В БУЕНОС АЙРЕС, ИЛИ НА ПЪТ КЪМ АРЖЕНТИНА. ПЪТУВА С ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПАСПОРТ.
Дарби сгъна листа и го върна на Ордьонес, след това заяви:
— Ако не знаех как стават тези неща — нито един агент на ФБР не би направил подобно нещо — бих казал, че някой е пуснал секретна информация на ФБР до служител от местната полиция.
Ордьонес не отговори.
— И така, подполковник, преди да закуся, се обадих тук-там — това сведение щеше да е на бюрото ми, когато отидех на работа — и научих, че красивият ти самолет е кацнал в Пунта предишната вечер, а господин Дарби се е качил на ферибота за Монтевидео. Тогава позвъних в „Конрад“, защото реших, че сигурно ти се иска да поиграеш комар. От хотела потвърдиха, че си там, в компанията на поразителна червенокоса дама. Казах си: „След като му дадох ясно да разбере, че аз лично и правителството на Уругвай полуофициално заявихме, че предпочитаме да обикаляш като турист някъде другаде, защо не успяваш да устоиш на изкушението да се връщаш в Пунта?“