Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Всички мълчаха замислено.
Ордьонес срещна погледа на Кастило, след това на Мунц.
— Благодаря ти, Хосе — кимна Мунц.
„Хайде пак, Алфредо, помисли си Кастило, за пореден път действаш, без да ме питаш.“
„И този път си прав.“
— И аз ти благодаря, Хосе — кимна на свой ред Кастило.
Ордьонес махна небрежно с ръка, сякаш се опитваше да каже: „Разбира се. Това не е нищо.“
Накрая заяви:
— Аз, разбира се, не съм идвал тук. Ще пийна още една чаша от ароматното каберне и си тръгвам.
(Две)
Березовски и Светлана излязоха от стаята, където чакаха.
Кастило подаде справката от ФБР на Березовски. Той я прочете и я прехвърли на Светлана.
— Не знам какво е това — призна той.
— Справка — уточни Кастило. — ФБР ги изпраща на хора, които са заинтересовани. Води се неофициална, но всъщност си е съвсем официална.
— Въпросът — намеси се Дарби — е откъде е получена информацията. Подозирам, че е Монтвейл.
— Забил е нож в гърба на шефчето — подхвърли Дешамп. — Въпреки че му обеща да не го прави.
— Може да е Монтвейл — съгласи се Кастило. — Но може и да са от ФБР, независимо че президентът е наредил никой да не закача Звеното за организационен анализ. Говорим за ФБР, които са под командването на съдебното министерство, не на Монтвейл. Те не понасят нито него, нито мен. А що се отнася до историята как съм отвлякъл Дмитрий и Светлана от представителката на ЦРУ във Виена, тя ще плъзне из цял Вашингтон. Те лесно ще открият „Гълфстрийм“-а. Знаят, че е в Буенос Айрес. Затова се твърди, че сме забелязани в Буенос Айрес. Мислят си, че могат да злепоставят Монтвейл, да ми го начукат и да оберат лаврите, като пипнат руснаците, като изпратят това сведение и в Буенос Айрес, и в Монтевидео. Нещо не се връзва с мотото им „Вярност, храброст и единство“, а?
Дарби, Деуит и Дейвидсън се изсмяха. Дешамп изсумтя.
— В Буенос Айрес — продължи Кастило — могат да се случат две неща. Може Артигас да е получил справката и да я е изгубил.
— Кой, Чарли? — попита Дик Милър.
— Хулио Артигас. Беше агент на ФБР в Монтевидео. Прилича на брат на Ордьонес. Умен. Свестен човек. Научи — по-скоро сам разбра — за нас повече, отколкото му се искаше, затова го прехвърлихме към Звеното за организационен анализ и го изпратихме на работа в посолството в Буенос Айрес. Инспектор Дохърти му даде ясно да разбере, че ако се държи прилично, Дохърти ще се погрижи за работата му във ФБР.
Милър кимна с разбиране.
— Значи е получил информацията и просто е скъсал листа. Друг агент на ФБР обаче я е получил също и я отнесъл на посланик Силвио, за да получи разрешение да съобщи на ДРУ или на когото трябва, а Силвио е казал: „Още не“ или пък: „В никакъв случай“. Същата информация е била изпратена и в Монтевидео, където момчетата от ФБР са я предали за Пищовлията Юнг, тъй като знаят, че работи за нас, и на посланика, който все още ни има зъб заради Пищовлията, а и лично на мен. Представям си Макгрори…
— Кой? — попита отново Милър.
— Посланикът — уточни Чарли. — Сигурно се е усмихнал доволно и е казал, че местните власти трябва да научат какво е съдържанието на сведението. Според Макгрори, да пъхне писмо под вратата на Ордьонес по време, когато инспекторът спи, му дава възможност да „се измъкне сух от водата“. Най-интересното е, че никъде не пише „ФБР“.
Той посочи листа.
— Така е — потвърди Дешамп.
— Май шефчето не е чак толкова тъп, колкото изглежда — отбеляза Дешамп и си спечели студен поглед от Светлана.
— Какво означава това? — попита Березовски.
— Тъй като нямаме представа в чии ръце е попаднала тази информация, не мога да кажа какво означава. Само че не е много разумно вие със Свет — а и останалите от нас — да се връщаме в Аржентина.
— Хрумва ми абсурдната мисъл — започна Дешамп — да приемеш фактите и да се откажеш да изравняваш със земята химическия завод.
— Според теб това ли трябва да направя? — попита спокойно Кастило. — Да не го правя ли?
— Това е просто една възможност, шефче.
— Не те попитах това.
— Очевидно това е най-разумното — заяви Дешамп. — От друга страна обаче, все още имам романтичното желание да се покрия със слава.
Милър изпъшка.
— Да не би представата ти да се покриеш със слава е, като се озовеш в някой жужу казан, в който къкри вечерята на конгоанец? Нали чу какво каза посланикът за шансовете на бял мъж в Конго?