Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
Не помнеше кога за последен път е виждал Джералд така бодър и в толкова добро настроение. Предположи, че причината се крие в новината, която се готвеше да им съобщи.
— Как ти се вижда работата за обществото? — попита Крейг, докато закачаше палтото му.
— Забавлявам се и с нетърпение чакам изборите, за да се настаня в Камарата на общините.
Крейг му наля чаша вино и го попита дали се е виждал скоро с Лари.
— Миналата седмица се отбих у тях една вечер, но той не ме пусна вътре, което ми се видя малко странно.
— Когато за последен път бях в дома му, вътре беше наистина кошмарно. Но едва ли не те е пуснал, защото всичко е занемарено, по-скоро е имал гости, някое от неговите момчета, и не е искал да го видиш.
— Трябва да се е захванал с нещо, защото ми изпрати чек с парите, които му бях заел преди много време.
— И на теб ли? — изненада се Крейг и се запъти да отвори на следващо позвъняване.
Скоро Девънпорт се появи на прага на стаята, изпълнен с предишното самочувствие и увереност. Целуна Джералд по двете бузи, сякаш бе френски генерал, дошъл да инспектира войските. Крейг му предложи чаша шампанско и си помисли, че приятелят му изглежда поне с десет години по-млад в сравнение с последния път. Сигурно и той бе приготвил някаква добра новина.
— Да вдигнем тост — предложи домакинът. — За приятеля, който не е сред нас.
И тримата вдигнаха чаши.
— Тоби Мортимър — произнесоха в един глас.
— За кого ще е следващият тост? — попита Девънпорт.
— За сър Никълъс Монкрийф — без колебание заяви Пейн.
— Кой е пък този? — попита Крейг.
— Мъжът, който ще промени съдбата на всички ни.
— И как ще стане това? — попита вяло Девънпорт, който предпочете да премълчи факта, че тъкмо Монкрийф е причина да върне дълга си към тях, а и не само към тях.
— Ще ви разкажа подробностите на масата — рече Пейн. — Този път обаче държа аз да съм последен, защото съм сигурен, че моята новина е истинска бомба.
— Не бъди толкова сигурен — самодоволно отбеляза Девънпорт.
На прага на стаята се появи млада жена.
— Готови сме, господин Крейг, ако и вие сте готови…
Тримата се отправиха към трапезарията, припомняйки си весели истории от студентските години. С течение на времето те все повече се отдалечаваха от истината и ставаха все по-цветисти.
Крейг тъкмо заемаше мястото си начело на масата, когато порциите пушена сьомга се появиха пред гостите му. Той опита виното, кимна в знак на одобрение и се обърна към Девънпорт.
— Нямам търпение, Лари. Нека чуем първо теб. По всичко личи, че си намерил торба с пари.
Девънпорт се облегна назад и изчака да получи пълното им внимание.
— Преди няколко дни ме потърсиха от Би Би Си и ме поканиха на разговор. Обикновено това означава, че ще ти предложат някаква малка роля в радиопиеса, а хонорарът покрива цената на таксито от Редклиф Скуеър до Портланд Плейс. Този път обаче един от старшите продуценти ме заведе на обяд и между другото стана дума, че търсят човек за нов герой в „Холби Сити“. Аз съм първи в списъка. Очевидно образът на доктор Бересфорд е поизбледнял в съзнанието на хората.
— Благословена забрава — вдигна чашата си Пейн.
— Искат да направя проба следващата седмица.
— Браво. — Крейг вдигна чашата си.
— Според агента ми нямат предвид друг за тази роля. Той се надява да сключим тригодишен договор с включени права и възможност за продължаване.
— Добре звучи, но трябва да призная, че моята новина ще ви удари в земята — отбеляза Пейн. — Ти с какво ще се похвалиш, Крейг?
Домакинът доля чашата си и отпи, преди да започне.
— Лорд канцлерът иска да се срещнем следващата седмица. — Замълча и отпи поредната глътка, за да се наслади на ефекта от новината.
— Да не би да ти предложи мястото си? — ухили се Девънпорт.
— Всяко нещо с времето си — подхвърли Крейг. — Единствената причина да иска да се срещне с някой в моето скромно положение е да му отправи покана да стане кралски адвокат.
— Напълно заслужено — рече Девънпорт и двамата с Пейн се изправиха, за да го поздравят.
— Все още нищо не е официално — рече Крейг и им махна с ръка да седнат, — така че на никого нито дума.