Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
Грейси пое дълбоко дъх и позвъни на първия съдия, но й отвърна само гласовата му поща. Опита с втория, но със същия успех.
Третият път й отговори една подозрителна съпруга, която все пак извика накрая мъжа си на телефона.
— Съдия Съмърс? Аз съм адвокатка от щата Вашингтон и отчаяно се нуждая от спешно заседание на вашия съд по повод обжалването, което съм завела днес следобед в деловодството ви. Бих ли могла да се срещна с вас тази вечер и да обясня защо е необходимо жалбата да бъде разгледана почти незабавно?
— Бихте ли повторили отново името си?
Тя му даде основните си данни плюс номера на адвокатската си карта в щата Вашингтон.
— Не, госпожице О’Брайън, не можете да дойдете у дома след работно време или по което и да било време без покана. Възнамерявам да се оплача в елегията ви за този ваш опит за извънреден контакт. Как смеете да ми се обаждате вкъщи, вместо да се придържате към нормалната процедура!
— Ваша чест, това дело е за…
Линията бе прекъсната и в същия миг в съзнанието й се появи споменът за предупрежденията на Бен Джансън да не поставя фирмата в неудобно положение.
Тя зачеркна името на съдия Съмърс и се опита да запомни следващия номер, достатъчно дълго, за да го набере, без да го търси отново, ала безпокойството, предизвикано от реакцията, която току-що бе получила, блокира паметта й.
Пак й отговори гласова поща и тя отново прекъсна връзката, без да остави съобщение.
Оставаше й още един номер и тя го набра, изчака осем позвънявания, преди да й отговори женски глас.
— Извинете, обажда се Грейси О’Брайън, адвокатка, бих искала да се свържа със съдия Уилямсън.
— Съдията е извън дома си тази вечер, госпожо. Мога ли да му предам нещо?
— О, Господи, да не би да работи в кабинета си дотолкова късно?
— Не, госпожо. Съдията е в хотел „Мейфлауър“, ще държи реч на официална вечеря.
— Значи — в „Мейфлауър“.
— Да. Сигурна ли сте, че не искате да оставите съобщение за него?
— Не. Благодаря ви.
Грейси прекрати връзката и се замисли. „Мейфлауър“ се намираше на по-малко от пет пресечки разстояние. Скочи на крака, грабна куфарчето си, след това обаче седна отново и извика интернетски файл с биографични данни за съдия Сандър Уилямсън.
„Най-дългогодишният съдия в Апелативния съд на окръг Колумбия… седемдесет и шест годишен… независим, смятан за твърде непредвидим, за да се състезава за място във Върховния съд… добър оратор, неженен… но къде е снимката му?“ Грейси продължи търсенето и откри статия във „Вашингтон поуст“ със снимка на съдията, увеличи изображението и го разгледа внимателно. Лицето му бе с изострени, квадратни черти — приличаше донякъде на Линкълн, но без брадата.
Иззвъня телефонът — обаждаше се Ейприл.
— Грейси, станало е нещо лошо у дома! — рече тя и разказа за телефонните си разговори.
— Казваш, че шерифът е намерил задната врата отключена?
— Да. Той не е сигурен дали къщата е била тършувана, или татко и мама просто са разхвърляли и са заминали неочаквано. Но аз звъня навсякъде и никой не отговаря…
— Дръж ме в течение, но сега трябва да вървя. Ще ти обясня по-късно.
Грейси грабна куфарчето си и се запъти към вратата. Измина разстоянието до „Мейфлауър“ за по-малко от десет минути.
От голямото фоайе пое по широк коридор, вдясно бяха ресторантът и голямата бална зала. Видя през отворената врата челната маса и зала, изпълнена с мъже в смокинги и жени със смайващи вечерни рокли. Всички слушаха внимателно оратора. Тя мигновено го позна, беше Уилямсън.
Грейси избра най-задната врата към балната зала и тъкмо влизаше, когато голяма мъжка длан се отпусна леко върху рамото й и я изведе във фоайето.
— Трябва да прегледам куфарчето ви и да видя поканата ви, госпожице — рече той.
Грейси му подаде куфарчето си и започна да се преструва, че търси поканата в чантичката си.
— Знаете ли, закъснях заради заседание в съда, но се обзалагам, че моят старши партньор вече е тук, на масата на съдия Уилямсън.