Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Всъщност ти ми разказа най-подробно какво ще направят. Тогава защо не им отнемеш вятъра в платната и не започнеш утре пледоарията си с техните доводи. Представи ги пред съдийката и след това ги обезсили един по един. Ти ще говориш първа, нали?
— Да.
— Тогава изтъкни аргументите, които те ще представят. Лъжи и увъртания, димни завеси и хитри стъпки встрани. Убеди съдийката, че те избягват да отговорят на истинските въпроси с надеждата, че тя ще прекрати делото ни само въз основа на твърденията им.
Ейприл забеляза, че Грейси започва да възприема логиката й — кимаше отначало бавно, а после една лека усмивка цъфна отново върху лицето й.
— Това може и да не е лишено от смисъл, знаеш ли? Но ще трябва за един ден да свърша работа, за която е потребна цяла седмица. — Тя се изправи. — Като се почне от съвсем не маловажната задача да бъдат уведомени съответните държавни служители. Да вървим.
— В хотела ли? Не трябва ли първо да хапнем нещо?
Грейси клатеше глава, енергията й се възвръщаше.
— Иди да хапнеш без мен. Ще ми трябват няколко часа да внеса уведомленията. Като се върна, можеш да ми даваш по малко шоколад с чаша кафе. И няма да ме пускаш да изляза, независимо колко те моля, увещавам или крещя.
— Тази реплика вече съм я чувала.
Четиридесет и пета глава
Вторник, ден девети
Федерален окръжен съд за окръг Колумбия
Вашингтон
11:25 часът сутринта
Грейси усети, че е затаила дъх, докато очакваше съдийката да произнесе решението си. Погледна към Ейприл, която й се усмихна окуражително и кимна леко, ала напрежението на изминалите деветдесет минути и енергията, която бе вложила, за да пледира тезите си, си казваха своето и влияеха върху способността й да се съсредоточи. Виждаше с периферното си зрение държавните адвокати, които седяха зад съседната банка, разлистваха документи и се споглеждаха самоуверено. Бяха се явили петима, включително и един новоизпечен адвокат като нея самата. Водещият адвокат бе пледирал уверено и бе изтъкнал цял списък от причини, поради които съдийката трябва да спре делото и да не губи времето на всички. Изтъкваха, че нямало правни основания, че били известени прекалено късно, че обвиненията са с погрешен адрес, че неправомерно е конституиран защитникът на тъжителя, че имало процедурни грешки в тъжбите, както и основния факт — че е безполезно на държавата да се вменява да предаде останки, които тя не притежава.
Грейси слиса държавните адвокати, следвайки предложението на Ейприл — изложи сама аргументите на властите и ги разби един по един, ала съдийката сполучливо се правеше на невъзмутима и непроницаема.
— Много добре, дами и господа, готова съм да се произнеса по делото — рече неочаквано съдия Уолтън и прекъсна монолога, който течеше в мислите на Грейси.
— Намирам доводите на тъжителя за недостатъчни, за да подкрепят валидността на различните временни заповеди за запор. Тези заповеди се отменят, отхвърля се молбата за издаване на съдебни решения по трите обединени тъжби. Делото е приключено.
Чукчето удари в мига, в който Грейси скочи на крака.
— Ваша чест, уведомяваме ви, че веднага ще обжалваме решението ви.
— Прието — каза съдийката, събра книжата си и изчезна през вратата.
Грейси се запъти към водещия адвокат на държавните власти.
— Вие, господа, разбирате, че това бе само първият рунд, нали? — рече тя с предпазлива усмивка.
Старшият адвокат кимна.
— Очакваме да се видим отново, госпожице О’Брайън.
— Всичко това е ненужно, нали разбирате? — додаде тя.
Той я гледа мълчаливо в продължение на няколко секунди. Останалите четирима души от екипа му мълчаха и слушаха дискретно.
— Какво точно искате да кажете?
— Искам да кажа, че в дъното на цялата работа седи една ужасна грешка. Всичко, което желаем, е лицензът и репутацията на командир Роузън да бъдат незабавно възстановени. Не се интересуваме от щети, нито пък от разкриването на онова, което се върши в Аляска, каквото и да е то, освен ако нещата не се проточат. Но мога да ви уверя, че ако се проточат, ще свършат с осветяването на всяко кътче, ъгълче и потулена ниша на държавните власти и на военните, докато не разкрием всичко, или докато не бъде възстановен лицензът.
— Госпожице О’Брайън, ако това изявление има за цел да окаже някакъв натиск, или да постигне споразумение относно действието на ФАА, говорите с тези, с които трябва. Ще трябва да подадете съответната жалба за преразглеждане на решението на ФАА за отнемане на лиценза. За държавата няма значение дали ще я съдите, или не. Всъщност всичко това бе губене на време, макар че за вас може да е било вълнуващо.