Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Защо?
— Казах ти какво рече той. Някой се опитва да ги убие, ако не се отдръпнем. А и ние можем да се озовем в опасност.
— Не и във федерален съд. Не искам да повярвам в това.
— Грейси, нареждам ти да изтеглиш жалбите.
Грейси поклати глава и прочете ужас в погледа на Ейприл.
— Грейси, не! Трябва да се вслушаш в думите му.
— Ако се обади, ще го послушам. Ти не си упълномощена да го представляваш, а Рейчъл е и последните й нареждания към мен бяха да продължа. А и ти също се съгласи.
— Значи няма да ме послушаш? Не мога да повярвам!
— Слушам те, но не мога да спра и не бих го сторила, ако това е възможно.
— Но заради теб ще ни убият!
— Не, няма. Ти се паникьосваш, Ейприл. Онзи, който заплашва командира, блъфира.
— Но къщата е претършувана!
— Ти самата каза, че шерифът не бил съвсем сигурен и… родителите ти не са били отвлечени. Избягали са.
— Грейси, татко каза…
— Не го е казал на мен! Ясно ли е? Това е изводът. Ще направим всичко възможно, за да му върнем лиценза, и нямам причини да смятам, че това не е правилният курс на действие. А сега се стегни!
Грейси бутна резбованите двойни врати на апелативния съд и влезе. Самата сграда не изглеждаше заплашителна, ала всичко вътре — от полираните мраморни коридори до спартанската мебелировка — напомняше за мощта и важността на онова, което ставаше зад дебелите стени. „И ето ме тук — помисли си тя — опитвам се да накарам федералните власти да се огънат по волята ми.“ Струваше й се, че й предстои да нападне гигантска каменна цитадела само с една логика, с набързо написано кратко резюме и със собственото си интерпретиране на законите.
Влезе в съдебната зала с цяло ято пеперуди, пърхащи в стомаха й. Трима съдии седяха зад масата на подиума на неестествено големи кожени столове. Вдясно се извисяваше върлинестата фигура на съдия Уилямсън, когото тя позна мигновено. Другите двама мъже със строги лица бяха главният съдия Джо Брайър и съдия Алекс Макнотън.
Ейприл окуражително я стисна за лакътя и след това се отдръпна, за да заеме място на първия ред в галерията. Грейси седна зад адвокатската банка и се опита да не обръща много внимание на държавните адвокати, които се събираха отсреща, както и да игнорира факта, че бе сама срещу петима.
Разполагаше само с пет минути, за да пледира тезата си и да убеди мъжете зад съдийската банка, но въпреки това ако можеше да се придържа към думите, които бе репетирала, петте минути щяха да са й достатъчни.
Когато обявиха началото на делото „Роузън“, Грейси се изправи и приближи до катедрата. Под плота светеше малка зелена лампичка и когато светнеше в жълто, щеше да я предупреди, че й остава една минута, а когато светнеше в червено, времето й щеше да е свършило.
— Моля съдът да ми позволи да се представя — започна тя. — Казвам се Грейси О’Брайън, адвокатка на командир Арли Роузън, тъжителят по този въпрос. Ние апелираме за отхвърляне на решението на окръжния съд и…
— Чели сме резюмето ви, госпожице адвокат — прекъсна я съдия Брайър рязко. — Изглежда съдията по делото ви в окръжния съд — съдия Уолтън — е сметнала, че липсват достатъчно конкретни доказателства, за да превърне заповедите за запор в съдебни разпореждания. Това търсене на факти ние оставяме на по-ниската инстанция, а вие пледирате тук, че интерпретацията й е била погрешна по същество, тъй като в случай на спешни съдебни предписания съдът трябва да се стреми да предотврати надвиснала щета, дори преди да бъдат представени доказателства, че такава заплаха наистина съществува. Ако това е вярно, не означава ли то, че всяко твърдение за потенциална щета, независимо колко е странна и неподплатена с доказателства, ще изисква от съда да издаде съдебно предписание?
Зад гърба на Грейси се чу лек шум и на нея й се стори, че някой става от мястото си и тръгва по пътеката. Обърна се неволно и забеляза с изненада, че това бе Ейприл.
— Госпожице адвокат? — рече съдия Брайър, опитвайки се да привлече отново вниманието й. — Чухте ли ме?
Грейси веднага се обърна към него.
— Извинете, Ваша чест. Не, всъщност, ние просто излагахме делото по същество…
— Но не е само това, нали? — прекъсна я съдия Макнотън. — Мисля, че част от него е свързана и с адмиралтейското право.