Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
Грейси усети как сърцето й се разтупка силно, докато гледаше как съдийката барабани с пръстите на дясната си ръка по писалището, а с другата ръка бе подпряла брадичката си. Бе вперила неподвижен поглед в Грейси. В залата цареше пълна тишина, ако не се брои съскането на климатичната инсталация и последните удари на стенографката по клавишите.
— Госпожице О’Брайън, тази реч наруши забраната ми да се използва цветист език, но съдържаше определена симетрия в мисленето. Не се съмнявам, че първоначалното ми впечатление ще бъде променено и че тъмните заговори, за които става дума тук, ще се окажат несъществуващи. На мнение съм, че нито една от тези временни заповеди не трябва да бъдат издавани, но… вашият въпрос дали това ще послужи на правосъдието е достатъчно провокативен, за да променя мнението си. И така, аз ще издам тези временни заповеди и — макар че това ще хвърли в ужас колегите ми в този съд с нарушаването на нормалния ход на делата — ще назнача съдебно заседание за изслушване на основанията за утре сутрин в десет часа. Тогава ще видим какво ще кажат ФАА и останалите държавни агенции.
— Благодаря ви, Ваша чест.
— Много се съмнявам, че тези временни заповеди ще издържат след техните изказвания, но ще видим.
След като съдийката подписа заповедите и излезе от залата, Грейси взе копията от деловодителя и тръгна бавно към вратата, съпроводена от Ейприл.
— Грейси, какво… — започна Ейприл, но тя постави показалец пред устните си в знак да замълчи, докато не излязат във фоайето. Намериха една пейка и се тръшнаха на нея.
— Беше великолепна, Грейси! — тихо прошепна развълнуваната Ейприл и я стисна за ръката.
— За малко да загубим.
— Знам, но ти я върна в реалността и спечели!
— Още е рано да се броят пилците.
— Но въпреки това ги задействахме. Нали така? Ей, искам да видя поне една малка победоносна усмивка.
Грейси кимна и бърза усмивка пробяга по лицето й.
— Знаеш ли, съдийката е права — каза тя.
— Моля?
— Властите ще реагират като анаконда с огнехвъргачка на опашката. Утре заран тук ще се явят половин дузина заместник-главни прокурори, за да подкрепят мнението на съдийката, че цялата тази работа е плод на заблудения ум на една паникьосана млада адвокатка. Ще я убедят, че съм чела прекалено много криминални романи. Ще твърдят, че останките не са при тях, че нямат представа за какво говоря, че защитавам един опасен човек и че като са му отнели лиценза, са избавили обществото от него. Ще посочат, че кръвните изследвания в Анкъридж не доказват нищо, тъй като са направени много часове след катастрофата. Ще увъртат, ще лъжат, ще мажат и в крайна сметка съдийката ще отхвърли всичко. — Грейси въздъхна. — Попаднахме на неподходящ съдия.
— Чакай малко. Няма ли да им се наложи поне да покажат записите, които Бреговата охрана иззе?
— О, ще измислят някаква история за тях, как са ги изискали от Анкъридж, но когато пристигнат, всичко ще бъде изтрито.
— Боже, Грейси! Я се чуй какво говориш!
Грейси поклати глава и сведе поглед.
— Съжалявам, Ейприл. Но трябва да гледаме реалността в очите. Единственият начин да се борим, е традиционният — като използваме обичайните методи на обжалване пред ФАА и НСТБ. Ще трябва да се обадя на командира…
— Не и с този тон като на панихида.
— Не е панихида. Но… добре де, можем да изчакаме малко.
— Няма да ми заемаш пораженческа позиция, Грейси!
— Опитвам се да не бъда пораженка. Опитвам се да мисля практично и да предвидя неизбежното. Това, дето се случи… бе добре премислен риск, но в крайна сметка ще загубим. Но не казвам, че не постъпихме правилно.
— Чакай малко!… Ако ФАА и Бреговата охрана, ВВС и флотът като цяло наистина са виновни, а ние знаем, че са, какво би очаквала да сторят утре адвокатите им?
— Моля? — Грейси вдигна глава, бе слушала с половин ухо емоционалния изблик на Ейприл.