Кръвен обет [bg]

С повдигната вежда Ка-поел посочи към гърлото си.

— Да, зная, че не можеш да говориш. — Таниел подбели очи. — Но винаги успяваш да ми предадеш нещата, които искаш.

Ка-поел се нацупи.

— Не се прави на срамежлива. Както казах, винаги успяваш.

Тя обви ръце около себе си, сетне посочи към Таниел. Таниел поклати глава. Девойката удари с длан по гърдите си, над сърцето, и отново посочи към него. Тя ме обича? Не, надали беше това. Той отново поклати глава в знак, че не разбира. Ка-поел въздъхна. Тя замахна с въображаем меч и повдигна другата си ръка.

— Щит? — отгатна Таниел.

Девойката кимна и посочи към него.

— Да защитава мен? Искаш да ме защитиш? Та ти си на… петнадесет? Имаш си по-важна работа от това да защитаваш мен. Та ти съвсем доскоро си си играела с кукли. — Тук Таниел си спомни фигурката на Жулин. — Е, ти все още си играеш с кукли. По опасен начин. Но не бива да ме защитаваш.

Таниел си спомни себе си на петнадесет. Твърдоглаво, хилаво момче с права черна коса и едва набождаща брада. Впоследствие той бе наедрял, заякнал и се бе издължил. И носеше белезите на доказал се войник. Вече се чувстваше стар, макар да беше само на двадесет и две.

Ка-поел му обърна гръб.

— Хайде сега, недей да…

Тя скръсти ръце.

Таниел се изправи и се приближи до нея. Девойката бързо разпери пръсти пред него.

— Моля?

Тя повтори жеста си.

— Деветнадесет… Искаш да кажеш, че си на деветнадесет? — изненада се Таниел. — Винаги мислех, че си дете. Динизийките биват омъжвани на шестнадесет години.

Девойката поклати глава, все така без да го поглежда, и посочи към себе си.

— Но не и ти.

Кимване.

— Не ме е грижа на колко си. Не искам да ме защитаваш.

Тя рязко се обърна към него. Лицата им се намираха достатъчно близо, за да може той да усети дъха ѝ. Той беше сладостен, като мед. Таниел неволно се замисли за това.

Много жалко, изрекоха устните ѝ.

Таниел стисна зъби. Проклето момиче.

— Защо си толкова притеснена за мен? — бавно попита той.

Тя се приведе близо до него, почти допряла устни до неговите. Таниел се взираше в очите ѝ. Те улавяха блясъка на звездите и сами проблясваха пакостно. Освен това тя се подсмихваше. Таниел откри, че сърцето му трепва.

Тя се обърна рязко и се затича по улицата.

Таниел рязко си пое дъх, загледан подире ѝ.

— Това пък какво беше? — тихо промърмори барутният маг. Той облиза устни и установи, че се е замислил за потенциалния вкус на целувката ѝ. Побърза да прогони тази мисъл от ума си. Тя беше слугиня, необразована дивачка.

Таниел пъхна ръце в джоба си и продължи по улицата с надеждата, че при прибирането си в офицерската казарма няма да я завари вътре.