Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
Талон изстина като чу името.
— Камул?
— Да, точно той. Дион каза, че ще купонясват с твоята жена, а онзи психопат от Аляска щял да я заведе при тях.
С кипнала кръв, Талон отблъсна Ерос и се запъти към колата си. Ахерон го сграбчи за ръката. По изражението на Аш му стана ясно, че шефът му знае за ставащото.
— Талон…
— Ти си знаел! — избухна Талон, потресен от предателството му. — Как можа?
Аш го изгледа сурово.
— Всичко е наред, Талон.
— Да бе, наред! — Яростта го сграбчи в ноктите си. Как е могъл Ахерон да го предаде по този начин? Как е могъл да повери Съншайн в ръцете на Зарек, след като знаеше, че той ще я предаде на единствения бог, жадуващ да го накаже?
— Проклет да си! Проклет да си! Дано се продъниш право в ада!
Цапардоса Ахерон в челюстта. Аш понесе удара, без да трепне, но когато Талон замахна, за да го удари отново, улови ръката му.
— Това нищо не решава.
— Но ме кара да се чувствам по-добре.
Аш го сграбчи за рамото и го спря.
— Изслушай ме, Талон. Единственият начин да спасиш и двама ви, е да запазиш самообладание. Довери ми се.
— Уморих се да ти се доверявам, Аш. Особено, когато ти не ми отвръщаш със същото. Кажи ми какво става тук и защо си изпратил Зарек при нея, след като си знаел, че ще я нарани?
— Така е предопределено да стане.
Вълна на ярост заля Талон. Той не беше някое дете, което трябваше да слуша лекции за съдбата.
— Кой си ти, по дяволите, че да го казваш? Ти не си бог, макар да се правиш на такъв с мъглявите си коментари и призрачни сили. Ти знаеш за бъдещето не повече от мен — озъби му се келтският воин. — Ако тя умре, нека боговете са ми на помощ, но ще те убия.
— Чуй ме, келте — рече Аш остро. — Ако искаш да сложиш край на проклятието на Камул, вие двамата ще трябва да му се опълчите тази нощ. Това е единствената възможност, която някога ще имаш, за да се освободиш от него.
Нищо от чутото не се понрави на Талон. Дяволите да го вземат Аш с неговата тайнственост.
— Къде са те?
— В един склад. Ако се успокоиш, ще те заведа.
Талон се постара да се овладее, но му беше дяволски трудно. Почти невъзможно. Но нямаше избор. Трябваше да се стегне, иначе нямаше да е от полза за Съншайн. Когато главата му се проясни, Ахерон го пусна.
Дръж се. — Гласът сякаш отекна в главата на Талон.
Аш сложи ръка на рамото му. В един миг двамата бяха на „Бърбън Стрийт“, а в следващия се намираха пред вратите на склада.
— Какво направи? — попита Талон, чудейки се колко много хора ги бяха видели да изчезват.
— Правя това, което трябва. Не се тревожи, никой не ни видя как изчезваме или се появяваме. Не допускам подобни грешки.
Талон се надяваше да е така.
Аш задържа вратата отворена, за да премине Талон, а после и той влезе в сградата. Бяха изминали половината път през основното помещение, когато нещо подобно на светкавица блесна от горния етаж. Писъци разцепиха въздуха.
Талон изгуби самообладание и хукна към стълбите, следван по петите от Аш. Двамата се втурнаха през една врата и едва не бяха съборени от излизащия Зарек, целият в кръв, понесъл Съншайн на ръце.
— Какво става, по дяволите! — изкрещя Талон, ужасен от гледката. — Какво се е случило с нея?
Преди Зарек да отговори, вратата изхвръкна от пантите.
— Бягайте! — извика Зарек.
Но нямаше възможност. Рояк ужасяващи демони влетяха в стаята. Талон изруга. Никога не бе виждал нещо подобно. Бяха с ръждив цвят и когато се нахвърлиха върху тях, пищяха като банши. Имаха по три космати опашки, които размахваха като камшици.
Ахерон вдигна ръце и ги порази с електрически заряд. Те се отдръпнаха за миг, но бързо се съвзеха и подновиха атаката си.
— Изведи Съншайн оттук! — нареди Ахерон.
Насочиха се отново към стълбите, но видяха, че от долу връхлитаха други деймони. Талон хвърли два срада и повали четири от създанията, но това дори не ги забави.
— Обградени сме.
Ахерон заговори на език, който Талон не разбираше. Демоните се спряха и се разбягаха, сякаш замаяни от заповедта му.
— Това няма да задържи демоните за дълго! — изкрещя Ахерон, а гласът му едва се долови сред ефирните плясъци на крилете и трясъка на гръмотевиците.
Аш вдигна ръце и деймоните се сблъскаха с нещо, което приличаше на невидима бариера между тях.