Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
Ахерон се надигна от пода и се понесе във въздуха е разперени ръце и крака.
Неспособен да се задържи прав срещу невидимата сила, Талон пропълзя до Съншайн и я покри с тялото си, за да я защити от случващото се.
Никой не можеше да се удържи прав. Дори боговете.
Ярки светкавици пронизаха тялото на Ахерон, пръснаха стъклата на прозорците и изгасиха светлините. Искрящите електрически заряди танцуваха и пукаха наоколо. Ахерон отпусна глава назад, докато снопове светлина пронизваха очите и устата му. Все едно проникваха в него, сетне струяха навън, заливайки помещението с блестящи ивици светлина.
Деймоните и демоните избухнаха в ярки пламъци.
Като че ли от ръкава на Ахерон изплува крилат дракон, който се обви около него като защитен щит. Или може би го поглъщаше. През целия си живот Талон не бе виждал подобно нещо.
— Какво, по дяволите, е това? — изуми се Камул. — Стикс, какво направи?
— Нищо. Да не би да е излязло от отворения портал?
— Не — поклати глава Дионисий. — Това е нещо съвсем различно. Нещо, за което никой не ме е информирал. — Погледна към тавана и изкрещя: — Артемида!
Артемида се появи и тутакси се приземи на пода до останалите.
Талон обгърна още по-здраво Съншайн, която се вкопчи в него, докато тялото й се разтърсваше от конвулсии.
Артемида погледна към Ахерон и лицето й пламна от гняв.
— Кой е идиотът, разгневил Ахерон? — настоя да узнае богинята.
Двамата богове посочиха към Стикс.
— Глупаци! — озъби се Артемида. — Какво си въобразявахте?
— Трябваше да убием един атлант, за да събудим Унищожителя — рече Дионисий. — Ахерон е единственият останал жив потомък на древна Атлантида.
— О, колко си тъп! — избухна Артемида. — Знаех си, че планът ти е скапан. Не можеш да го убиеш само с един кинжал. В случай че не си забелязал, той не е човек. Къде ти беше умът?
Дионисий сви устни.
— Откъде да знам, че любимецът ти е убиец на богове? Що за кретен ще има връзка с такъв като него?
— А какво се предполагаше, че трябва да правя? — върна му го Артемида. — Да се хвана с господин Всемогъщи богоубиец или да си намеря карнавална платформа и да се повлека в неговата компания? — Посочи към Камул, който изглеждаше изключително обиден от думите й. — Ти си такъв загубеняк — заяви тя на брат си. — Нищо чудно, че си бог на пияните слабоумни недодяланици.
— Извинете ме. — Талон прекъсна ядно словоизлиянията им. — Богове, ще благоволите ли да се успокоите за секунда? Намираме се в доста сложна ситуация.
— О, я млъквай! — скастри го Дионисий. — Знаех си, че трябва да дам на заден и да мина през теб, когато те съборих на улицата.
Ченето на Талон увисна.
— Ти ли ме удари с платформата?
— Да.
— По дяволите, момче! — нахвърли се Камул върху Дионисий. — Ти си пълна издънка. Довчера беше гръцки бог… а днес — само един некадърен кормчия на карнавална платформа. Мамка му, а аз да се съюзя с теб! Къде ми е бил умът? Артемида е права, що за идиот ще използва платформа, за да блъсне някакъв тип с намерението да го събере отново с мъртвата му съпруга? Имаш късмет, че не си го убил още тогава и не си провалил целия ни план.
— Хей, опитвал ли си се някога да управляваш някоя от онези платформи? Изобщо не е лесно. Освен това той е Нощен ловец. Знаех, че не трябва да го убивам. Просто се нуждаех от нещо, което да го нарани достатъчно, че да я накара да го заведе в дома си. Нужно ли е да ти напомням, че в крайна сметка успях?
— Толкова сте жалки — изръмжа Артемида и ги изгледа презрително. — Не мога да повярвам, че споделяме общи гени.
Артемида изгледа злобно брат си, докато се бореше с невидимата сила, която не им позволяваше да се изправят. Също като останалите и тя не можеше да стигне до Аш.
— Ахерон! — извика богинята. — Чуваш ли ме?
Безплътен смях изпълни стаята. Аш се наведе напред и нова, по-силна светкавица прониза тялото му. Подобният на дракон звяр стегна хватката си около него и избълва огнена струя към богинята. Артемида се опита да се изправи, хващайки се за крака на Ахерон, но бе отблъсната от него.
— Вижте какво! — извика Камул. — Планът беше да убием Ахерон, да освободим Аполими и да възстановим божествения си статус. А не да го разгневим дотолкова, че да предизвикаме края на света. Лично аз нямам желание да господствам над каквото и да било. Но ако някой не спре този тип, побърканите му бръщолевения ще съсипят живота, който познаваме, и ще унищожат света.