Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
— Не мога да разбера дали говориш сериозно, или не.
— Говоря сериозно.
— Защо?
— Той е задник, а аз съм имал твърде много задници в живота си и ми е писнало от тях.
— И Аш ли мразиш?
— Скъпа, аз мразя всички.
— Дори мен?
Той не отговори.
След това Съншайн реши повече да не го закача. Наистина около Зарек витаеше някаква странна атмосфера. Нещо студено и далечно. Сякаш му доставяше удоволствие да отблъсква всички от себе си.
Изминаха поне двайсет минути, преди Зарек да я сепне, задавайки й въпрос:
— Ти обичаш келта, нали?
— Да.
— Защо? Какво има у него, което те кара да го харесваш?
Тя долови, че във въпроса на Зарек се крие нещо по-дълбоко. Като че ли самата идея за любовта беше толкова чужда за него, че му бе трудно да я проумее.
— Той е добър човек, който ме кара да се смея. Щом ме погледне, се разтапям. Когато съм с него, имам чувството, че мога да летя.
Зарек извърна глава и се загледа навън, в тълпата събрала се за Марди Гра.
— Ти бил ли си влюбен? — пак опита да го въвлече в разговор Съншайн.
Той отново не отговори. Вместо това я упъти как да стигне до склада на „Сейнт Джоузеф Стрийт“.
Мястото беше тъмно и заплашително.
— Тук ли трябваше да дойдем? — попита младата жена.
Зарек кимна.
Съншайн паркира на алеята зад сградата и двамата слязоха от колата. Зарек я поведе през задната врата, нагоре по някакви стълби. Отвори една врата в края на коридора и й направи път да влезе първа.
Съншайн пристъпи вътре. Отначало си помисли, че високият рус мъж е Ахерон с нов цвят на косата. Но когато видя Камул, застанал до него, разбра, че не е Ахерон. Беше Стикс, застанал между Камул и брюнет, когото тя не познаваше. Тогава Съншайн се обърна, за да побегне.
Зарек затвори вратата със зловещ звук и застана пред нея. Изражението на лицето му красноречиво подсказваше, че няма намерение да я пусне да мине.
— Ела, ела, казал паякът на мухата — рече Камул.
Съншайн вирна брадичка и се изправи гордо пред мъжете. Камул беше изключително красив, но от злобната му усмивка можеха да те побият тръпки. Дори беше по-злокобна от тази на Зарек, а това не се постигаше лесно.
Мъжът, когото не познаваше, беше невероятно висок, със светлокестенява коса и козя брадичка. Излъчваше елегантност и финес, характерни за добрия произход.
— Ще направя дръзкото предложение, че ти си Дионисий — заяви Съншайн, припомняйки си какво й бе казала веднъж Селена за бога, в чиято чест е Марди Гра.
Той се усмихна, сякаш бе поласкан, че тя го е познала.
— Виноват.
Камул изпусна дълга въздишка.
— Тя е толкова умна. Почти съжалявам, че ще трябва да я убия. Но… е, няма как.
— Не можеш да я нараниш — обади се Зарек от вратата. — Обещахте ми, че няма да й сторите нищо, ако я доведа тук.
— Е, излъгах — сви рамене Дионисий. — Съди ме.
Зарек пристъпи заплашително към бога, но Съншайн го спря. Не беше сигурна защо го направи, но й се струваше, че в тази стая той бе единственият, който би могъл да бъде определен като неин съюзник. Обърна се отново към Камул. Знаеше съвсем точно как е планирал да нарани Талон тази нощ.
— Няма да ти позволя да ме убиеш пред Талон.
Всички се засмяха. С изключение на Зарек.
— Не можеш да ни спреш — осведоми я Камул.
Зарек погледна надолу към нея, сетне трепна, когато погледът му попадна върху медальона й.
— Хм, богове, струва ми се, че сте пропуснали нещо.
Дионисий изви устни.
— Ние никога не пропускаме нищо.
— О, добре — рече Зарек саркастично, — тогава навярно вече знаете, че тя носи Белязващия медальон.
Боговете тутакси добиха сериозни изражения.
— Какво? — озъби се Камул.
Съншайн извади колието, което й бе дала баба й, и го вдигна пред очите им. Тя не вярваше, че може да й помогне, но при това положение си струваше да опита.
— Моята баба ми каза, че Мориган винаги ще ме закриля.
Камул изруга.
— О, това не е добре. — Отново изруга.
— Това нещо наистина ли действа? — прошепна тя на Зарек.
— Повече, отколкото си мислиш — прошепна й той в отговор. — Той не може да те убие, без да си навлече гнева на Мориган.
— Брей, да не повярва човек, нали? — промълви младата жена, смаяна от наученото. — Супер.
— Да — подкрепи я Зарек. — По-добре е, отколкото да си въоръжен с кръст срещу Дракула.