Нощна прегръдка
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощна прегръдка». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Животът ми е страхотен. Имам си моето кафе с цикория, моите топли френски понички, както и добър приятел, очакващ обажданията ми по мобилния телефон. След като слънцето залезе, се превръщам в най-опасното същество, дебнещо в нощта: управлявам природните стихии и не зная що е страх. Защитавам невинните и бдя над хората, за да съм сигурен, че всички са в безопасност в един свят, където нищо не е сигурно. В замяна искам само една знойна хубавица в червена рокля, която да не иска нищо друго, освен да се наслади на една нощ с мен.
Вместо това бях блъснат от карнавална платформа на празничното шествие за Марди Гра. Едва не загинах, но една красива жена ми спаси живота. Тя не поиска нищо, освен да сподели една нощ с мен, без обвързване, без дълготрайни ангажименти.
Но напоследък все по-често се улавям, че щом я погледна, започвам да копнея за мечтите си, които бях погребал преди много векове. С необикновените си способности и умението да ме обърква, Съншайн е единствената личност, от която се нуждая. Но да я обичам, означаваше да я обрека на сигурна смърт. Аз съм прокълнат никога да не намеря покой, нито да позная щастието – не и докато моят враг ме дебне в нощта, за да унищожи и двама ни.
Талон Моригантски
Лицето й грейна.
— Действа ли и срещу Дионисий?
Той кимна.
О, това беше добре. Много, много добре.
— Добре, тогава да поговорим.
— Да поговорим за какво? — изсъска Дионисий.
— Нямах предвид теб, а него. — Тя кимна към Камул. — Искам да поговорим за проклятието над Талон.
Очите на Камул изпуснаха гневни мълнии.
— Какво за него?
— Искам да го отмениш.
— Никога.
Съншайн вдигна медальона пред него.
— Направи го или… — Стрелна кос поглед към Зарек. — Това нещо притежава ли силата да го нарани?
— Само ако той първо нарани теб.
По дяволите. Що за защита бе това? Трябваше да говори с някой, който разбираше от тези неща.
В очите на Камул блесна пресметливо пламъче.
— Е, добре, след като не мога да те убия, предполагам, че вместо това ще трябва да се задоволя с убийството на Талон.
Ужасът я сграбчи с все сила.
— Какво?
Камул сви нехайно рамене.
— Би било доста глупаво да го оставя да си живее щастливо с теб, след като намерението ми е да го накарам да страда. След като ти не можеш да умреш, той ще трябва да загине.
Ръката й затрепери, когато стисна медальона във внезапно изпотената си длан.
— А Артемида няма ли да ти се разгневи, ако убиеш един от воините й?
Той погледна към Дионисий, който избухна в смях.
— Артемида, скъпа, определено ще се нацупи. Но въпреки това едва ли ще започне война с келтски бог заради това. За разлика от мен, Кам е недосегаем за гнева й.
— Не е ли гадно? — попита Камул. Щастливата му усмивка противоречеше на злостните му думи.
На Съншайн й се искаше да се разплаче. Това не можеше да се случва. Спасявайки себе си, тя обричаше Талон на смърт. Не! Не можеше да позволи това да се случи.
— Добре, трябва да има и друг начин.
Камул присви очи, все едно обмисляше думите й.
— Може би има. Я ми кажи, Съншайн, колко означава щастието на Талон за теб?
— Всичко — отвърна младата жена искрено.
— Всичко. Е, това със сигурност е много. — Погледът му доби студено и заплашително изражение. — Това означава ли, че си готова да пожертваш душата си?
— Съншайн — намеси се Зарек. — Недей.
— Млъквай! — озъби се Дионисий.
Зарек изпука с кокалчетата на пръстите си.
— Не ми казвай какво да правя. Това не ми харесва.
Съншайн подмина препирнята им.
— Какво искаш да кажеш, Камул?
Богът пъхна ръце в джобовете си. Имаше нехаен вид, сякаш обсъждаше времето, а не подпечатваше съдбата на безсмъртната й душа.
— Става дума за съвсем проста размяна. Аз отменям проклятието му. Ти ми даваш душата си.
Съншайн се поколеба.
— Изглежда лесно.
— Лесно е.
— И какво ще правиш с душата ми, след като я получиш?
— Нищо. Ще я задържа при мен, също както Артемида държи душата на Талон.
— А тялото ми?
— Едно тяло не се нуждае от душа, за да функционира.
Зарек сложи ръка на рамото й.
— Не го прави, Съншайн. Никога не бива да се доверяваш на един бог.
— Напротив — обади се Стикс. — Да вярвам на боговете е най-доброто нещо, което някога съм правил.
— Не зная — прошепна младата жена, търсейки отговора в сърцето и душата си, за да реши какво трябва да направи.
Ахерон и Талон стояха на оживената улица. Навсякъде гъмжеше от хора, повечето от тях пияни в чест на Марди Гра. Талон се сепна, когато покрай него с танцова стъпка мина мъж, облечен с огромен памперс и снабден с чифт фалшиви златни криле. Дългата му руса коса бе привързана отзад със златен шнур, в едната си ръка държеше арбалет, а в другата бутилка „Джак Даниълс“. Пиян, мъжът стреляше напосоки със златните си стрели в минаващата тълпа.
— Ерос! — възкликна Талон, като сграбчи арбалета. — Какво правиш?
— Празнувам.
Ахерон огледа скептично „костюма“ на бога на любовта.
— Какъв е този смахнат костюм?
Ерос сви рамене.
— Ако не можеш да ги победиш, най-добре е да се съюзиш с тях. Те очакват Купидон да е в пелени и ето ме в това одеяние. Сладкият Купидон в памперс. — Обви ръка около рамото на Талон. Богът беше толкова пиян, че едва се държеше на крака. — Хей, разбрах нещо интересно. Дион се е сдушил е друг бог за тържествата тази вечер. И можеш ли да повярваш, че това е същият тип, за когото ти ме питаше? Как му беше името, Камулу?