Вярата на прокудения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вярата на прокудения». Краткое содержание книги:
— Зед, сега, когато зимата е вече тук, вярваш ли, че Императорският орден ще предприеме нападение, или мислиш, че ще изчакат до пролетта?
— Е, така да се каже, този въпрос винаги си стои. Неведението те държи нащрек. Но всички вие се трудихте здраво. Натрупахте доста опит и знания. Ще се справите, Уорън — и ти, и Сестрите.
Уорън явно не го слушаше с особено внимание. Чешеше се отстрани по главата, изчаквайки възможност да се обади.
— Да, да, благодаря ти, Зед. Добре се потрудихме.
— Аха. Според генерал Лейден в момента зимата е най—добрият ни приятел. Той, неговите Келтонски офицери и част от Д’Харанците смятат, че би било пълна глупост от страна на Джаганг да ни нападне с настъпването на зимата. Келтон не е чак толкова далеч на север от тук, така че генерал Лейден е наясно с трудностите, пред които зимата изправя една армия при подобен терен. Той е убеден, че Орденът ще изчака до пролетта.
— Генерал Лейден е добър човек и може би най—влиятелният командир след генерал Рейбич — отбеляза Зед, без да сваля очи от сините очи на Уорън, — но не мога да се съглася с него.
Уорън изглеждаше съкрушен.
— О!
Преди няколко месеца генералът бе присъединил към завзелата позиции по на юг Д’Харанска армия няколко Келтонски части — по молба на генерал Рейбич. Тъй като смятаха Калан за своя Кралица, след като Ричард я бе обявил за такава, Келтонците все още считаха, че имат известна независимост във вземането на решения, макар да бяха част от „Д’Харанската империя“, както хората бяха свикнали да я наричат.
Зед не се стремеше да разколебава подобни слухове бе по—добре за хората в Новия свят да се обединят в една обща сила, вместо да се разпръскват на отделни народи и племена. Според Зед Ричард определено бе проявил нюх в тези неща. Ако Новият свят не бе единен срещу застаналата заплаха, война като тази би била неуправляема.
Това, че армиите на отделени доскоро земи започваха да считат преди всичко и основно за част от Д’Харанската империя, щеше само да облекчи нещата.
Зед се покашля.
— Но това е само предположение, Уорън. Може да греша. Генерал Лейден е опитен войн и не е глупак. Може би аз съм в грешка.
— Но е възможно и той да греши. Доколкото разбирам, си на страната на Рейбич. От два месеца по цели нощи кръстосва палатката си.
Зед сви рамене.
— Има ли нещо важно за теб, Уорън, което е свързано с действията на Императорския орден? Очакваш ли с тях на помощ да стигнеш до някакви отговори?
Уорън разпери ръце пред себе си, сякаш за да покаже, че дори не му е хрумвало подобно нещо.
— Не, не… разбира се, че не. Просто … просто моментът не би бил подходящ да се мисли за подобни неща, а всичко … Но ако се покрият през зимата… — Уорън мачкаше яростно ръкава си. — Това исках да кажа… Ако мислиш, че ще изчакат до пролетта или нещо такова… — Гласът му замлъкна.
— А ако е така, тогава…?
Уорън заби поглед в земята, ръцете му се бяха приплъзнали към корема и събираха робата му във виолетова топка.
— Ако мислиш, че може да решат да се преместят зимата, тогава не би било правилно да мисля… да мислим за такива неща.
Зед се почеса по брадичката и промени подхода.
— Да кажем, че вярвам, че Орденът няма да нападне до зимата. Тогава какво би могъл да предприемеш?
Уорън отново разпери ръце.
— Зед, би ли ни венчал с Вирна?
Зед сбърчи чело и отметна глава назад.
— По дяволите, момчето ми, това се казва сутрешна изненада.
Уорън направи две големи крачки към него.
— Ще го направиш ли, Зед? Искам да кажа, само ако наистина мислиш, че Орденът ще си остане в Андерия до края на зимата. Ако е така, значи … е, ами ще стане… искам да кажа, бихме могли…
— Обичаш ли Вирна, Уорън?
— Разбира се, че я обичам!
— А тя обича ли те?
— Ами да, разбира се, че ме обича.
Зед сви рамене.
— Тогава ще ви венчая.
— Ще го направиш ли? О, Зед, това е прекрасно! — Уорън се обърна и пъхна едната си ръка в отвора на палатката, с другата направи знак на Зед.
— Почакай! Почакай малко!
— Е, тъкмо се канех да разперя ръце и да отлетя към луната, но след като настояваш да почакам…
Уорън вече бе излязъл. До Зед достигнаха приглушени гласове. След малко Уорън се върна — точно пред него вървеше Вирна.
Лицето й сияеше като слънце, което се стори малко необичайно, а оттам и смущаващо за Зед.
— Благодаря ти, че предложи да ни венчаеш, Зед. Благодаря ти! Двамата с Уорън искахме именно ти да водиш церемонията. Казах му, че ще го направиш, но Уорън искаше да те попита и да ти даде възможност да откажеш. Не мога да се сетя за нещо по—многозначително от това да те венчае Пръв магьосник.