Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Не знам. Временно съм изчерпала блестящите си идеи.
— Ставаме двама. И за да стане още по-сложно, ченгетата идваха при мен тази сутрин.
Отново усетих тревога в гласа й.
— Как мина?
— Оправих се. И им показах фалшивите доказателства за тъй нареченото ми пътуване до Маями през въпросната нощ.
— Хванаха ли се?
— Изглежда.
Високоговорителят до мен обяви, че полет единадесет на Американ еърлайнс за Лос Анджелис предстои.
— Слушай, това е повикването ми за самолета.
— Днес имаш куриерски задължения?
— Боя се, че е така.
— Как, по дяволите, успя да се замесиш в това…
— По начина, по който винаги се спъваш в нещо — като не гледаш.
— Внимавай — тихо завърши тя.
Слязох от самолета на международното летище в Лос Анджелис. Влязох в залата за пристигащи и подадох компютърното си куфарче на представителя на мистър Тарик Айзък. Той изчезна за няколко минути, после се върна и седна на пейката до мен. Остави куфарчето на пода помежду ни.
— Шестстотин и дванадесет хиляди — прошепна в ухото ми.
След като си тръгна, аз убих почти четири часа във фоайето за заминаващи, преди да се кача на самолета за Маями. Заспах, прегърнал куфарчето. Стигнахме в Маями около шест на следващата сутрин. Хванах полета в седем за Насау. Парите бяха депозирани в банката в девет и тридесет (сто двадесет и две хиляди и четиристотин долара депозирани на сметката на Джеръм Д. Шуберт, а останалите четиристотин осемдесет и девет хиляди и шестстотин — на фонд „Екскалибър“). И се върнах в Ню Йорк в четири на същия следобед. Хванах такси до Уустър стрийт и извадих куфарчето от шкафа за метли в партера. Качих се в мансардата, извадих различните банкови джунджурии, написах депозитна квитанция за шестстотин и дванадесет бона с етикет Фонд „Екскалибър“, датирах я, намокрих печата с мастило и го цапнах върху квитанцията. После я откъснах от книгата и я оставих на Джери върху кухненската маса.
Отворих куфарчето и сложих истинските квитанции в плика, където събирах всички предишни документи. После опаковах всичките банкови книжа и реших да не оставям куфарчето обратно в шкафа на партера. Това не беше сигурно скривалище — и ако портиерът го откриеше и започнеше да чука по вратите, търсейки собственика, дните ми на този свят можеха да се окажат преброени.
Взех едно такси към центъра, до една книжарница на Четиридесет и пета и Лексингтън, където можеше да се наеме и пощенска кутия. Платих двадесет долара депозит и още двадесет наем за първия месец и след като ми дадоха ключ за кутия номер двеста четиридесет и две, аз заключих там съдържанието на куфарчето.
Когато влизах в административната сграда, Джак Балантайн излизаше заедно с две горили. Веднага разпознах единия. Беше Аз съм от Горе.
— Хей, това е моят тенис партньор — избъбри Балантайн, протягайки ръка.
— Приятно ми е да ви видя, мистър Балантайн — поздравих тихо.
— Скоро трябва да уредим една игра.
— Когато кажете.
Той наведе глава към мен и ми намигна:
— Джери ми разказа за страхотната работа, която си свършил за фонда.
Хвърлих бърз поглед към Аз съм от Горе. Той се обърна.
— Доволен съм, че той е доволен.
— Знам, че това не е точно онова, което имаше предвид…
Още един поглед към Аз съм от Горе.
— Някои страни на работата ме… ъъъ… изненадаха.
— Добре, повярвай ми, знам какви усилия влагаш в работата и щом свърши тази обиколка с книгата ми, ние двамата с теб ще си позволим един дълъг обяд и ще поговорим за бъдещето ти при нас. Как ти се струва?
— Очаквам това с нетърпение, мистър Балантайн.
— О, един малък съвет. Ако бях на твое място, щях да преместя планини, за да си върна съпругата. Тя е доста впечатляваща. И…
Той се наведе напред и ми прошепна в ухото.
— … със сигурност знам, че някой вече я преследва активно, ако разбираш какво имам предвид.
Аз кимнах.
— Между другото — не си споменавал на Лизи за твоята, ъъъ, връзка с нас, нали?
— Разбира се, че не съм.
— Радвам се да го чуя. Продължавай добрата работа.
Потупа ме бащински по рамото и тръгна към очакващата го кола. Аз съм от Горе погледна през мен когато мина.
Със сигурност знам, че някой вече я преследва активно. И тъй като този някой случайно беше всемогъщият ми шеф, той можеше удобно да ме изпрати извън града за почти две седмици докато преследва активно жена ми.