Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
ДБ
БАЛАНТАЙН ИНД
БАЛИНД
ЕКСКАЛИБЪР
ЕКСКАЛФОНД
ФОНД УСПЕХ
ЗОНАТА НА УСПЕХА
БРУНЗУИК
ХОКЕИСТ
ТЕЖЪК
БИЗНЕСЪТ Е ВОЙНА
Когато изобретателността ми започна да се изчерпва, аз опитах с рождената му дата. Никакъв шанс. Обърнах числото обратно. Пак нямах късмет. Но точно когато извадих паспорта му и възнамерявах да напечатам номера му, чух издайническо щрак във външната врата. Асансьорът спря на нашия етаж. Аз затворих компютъра като обезумял, едва успях да изключа монитора и да се хвърля на дивана, когато Джери влезе през вратата.
— Останал си до късно — каза той и си хвърли чантата до вратата. — В Далас всичко ли мина добре?
— Нямаше спънки — промърморих аз, опитвайки се да изглеждам спокоен.
— И успя за връзката към Насау?
— С половин час престой.
— Носиш ли квитанцията?
— Да — кимнах, бръкнах в джоба на ризата си и му я подадох. Той я огледа набързо, после я пъхна в портфейла си.
— Как беше в Ел Ей? — попитах.
— Страхотно пътуване. На крайбрежието проявяват голям интерес към книгата на мистър Балантайн. Открих и нов клиент за фонда.
— Разбирам.
— Изглежда, че в понеделник ще летиш за Града на ангелите. Обадих се на туристическия ни агент. Тя ще ти вземе билет за полета на Американ в три следобед, ще бъдеш в Ел Ей в шест, ще имаш два часа на летището, за да се справиш с целия бизнес, после имаш запазено място за десет часа към Маями, а там хващаш полет в седем сутринта към Насау.
— Както кажеш — изсумтях аз, мислейки си, че два трансконтинентални полета в един ден придават друго значение на термина разлика във времето.
Джери отвори хладилника, извади една бира, отвори я и отпи голяма глътка.
— Трябва да ти кажа нещо, Нед. И разбери — правя го като реверанс.
— Да?
Той отпи още една глътка от бирата.
— Какво ще си помислиш, ако започна да излизам с Лизи?
Опитах се да скрия чувствата си.
— Ние сме разделени, забрави ли? Така че не е моя работа с кого се вижда тя.
— Вчера обядвахме заедно.
— Какво? — рекох объркано аз.
— Вчера обядвахме заедно в Западен Холивуд. Делови обяд, разбира се. По време на обяда имахме да си кажем много неща за книгата на мистър Балантайн. Но трябва да ти кажа — тя е изключителна жена.
— Да, знам това.
— Така че, естествено, аз си помислих… е, как бих искал да започна да се срещам с нея. Особено след като тя сега се мести обратно тук. И особено след като определено усетих, че и тя се интересува от мен. Разбира се, може и да греша, но…
Аз станах и тръгнах към вратата.
— … може и да си прав — допълних го аз. — Ще изляза да подишам малко въздух.
— Разстроих те.
— Да — промърморих нервно. — Разстрои ме.
Нямах търпение да изчакам асансьора. Спуснах се надолу по стълбите, грабнах куфарчето от шкафа, изтичах през вратата и се озовах пред най-близкия телефонен автомат. Беше полунощ. Тъй като това беше последният й ден в офиса в Ел Ей, аз заложих на това, че тя ще работи до късно. Преди тя да успее да ме поздрави, аз изкрещях:
— Защо, по дяволите, си обядвала с Джери Шуберт?
— Говорихме за бизнес. — И веднага си промени тона.
— Той каза, че помежду ви прелетели искри като при горски пожар…
— О, за Бога…
— … и че наистина усетил как ти излъчваш онези силни романтични вибрации.
— В сънищата му. Сега, моля те, ще пораснеш ли най-после…
— Липсваш ми, по дяволите! Липсваш ми. Липсваш ми. Липсваш ми!
Мълчание. Тя ме изчака докато престана да ридая.
— Добре ли си? — попита най-накрая.
— Не.
— Нед, повярвай ми. Мисля, че Шуберт е абсолютен задник.
— Добре.
— Но трябва да работя с него. И наистина мисля, че си струва да пофлиртувам с този тип. Защото, като повечето мъже, той си отваря устата когато си помисли, че има шансове. А вчера следобед…
— Да?
— Попита ме дали някога сме поддържали приятелски отношения с Тед Питърсън и с жена му.
— Наистина ли те попита за това?
— Да, направи го.
— Но защо?
— Е, уж случайно, той спомена как прочел във вестника за смъртта на Питърсън и как после разбрал, че ти си имал някаква история с него… и че също така случайно се чуди дали някога сме се срещали с мисис Питърсън. Дали тя е била близка със съпруга си, дали е знаела всичко за работата му. Казах му истината — че никога не съм се срещала нито с нея, нито с починалия глупак — съпруга й. Но това ме кара да си мисля…