Пленница на короната
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #4
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651177
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пленница на короната». Краткое содержание книги:
Храни се достатъчно добре, готвачите полагат огромни усилия да приготвят вкусни ястия с изкусителни сосове. Нито веднъж не съм го виждала да слиза с Маргарет и Теди в готварниците, за да си отмъкне изрезки от сладкиши от масата, или да си измоли от пекарите някое топло хлебче, току-що извадено от пещта. Никога не отмъква сметана от килера с млякото, никога не се върти около шиша за месо, за да си отмъкне някое крайче.
Опитвам се да не се боя за него; той учи с удоволствие, излиза да язди заедно с братовчедите си, играе тенис с тях, или се упражнява в стрелба с лък, или играе на кегли, но винаги първи спира играта или се отдръпва и сяда за няколко мига, или се засмива и казва, че трябва да си поеме дъх. Не е як, не е силен, всъщност той е точно такъв, каквото бихте очаквали да е едно момче, ако е прекарало живота си в сянката на проклятието на далечна вещица.
Разбира се, не знам дали тя някога е проклела сина ми. Но понякога, когато той сяда в краката ми и обляга глава на коленете ми и докосвам главата му, си мисля, че тъй като нейната зла воля помрачи живота ми, не бих се изненадала да узная, че е белязала и живота на сина ми. А сега, когато Ричард говори за ново проклятие, стоварено от вещицата Елизабет и нейната ученичка в магьосничеството, дъщеря й, върху убиеца на техните момчета, се боя още повече, че злобата на семейство Ривърс е насочена към мен и моето момче.
Нареждам на лекарите в Мидълхам да ми изпращат писмо на всеки три дни, за да ми съобщават как са децата. Писмата пътуват трудно поради снега на север и разкаляните пътища на юг, но с тях пристигат уверения, че Едуард е бодър, играе си с братовчедите си, радва се на зимното време, пързаля се с шейна и кънки на леда. Той е добре. Мога да бъда спокойна. Той е добре.
Дори без децата Ричард е твърдо решен да отпразнуваме една весела Коледа в двора. Това е двор, увенчан с победа; всички, които идват да пируват, да танцуват, или просто да гледат, разбират, че тази първа Коледа от нашето царуване е още по-весела заради съзнанието, че когато бяхме предизвикани — предизвикани в първите седмици на царуването си от бившата кралица и от едно неопитно момче, което нарича себе си крал — получихме подкрепа. Англия не иска Хенри Тюдор, Англия е забравила момчетата Ривърс, доволна е да остави кралицата от семейство Удвил в убежище. С нея е свършено. Онова царуване приключи, а тази Коледа провъзгласява, че е започнало нашето.
Всеки ден организираме забавления, лов, излети с лодки, състезания, турнири и танци. Ричард вика в двора най-добрите музиканти, поети идват и пишат песни за нас, а хорът изпълва параклиса със свята музика. Всеки ден има ново забавление за двора и всеки ден Ричард ми поднася някакъв малък подарък — скъпоценна перлена брошка или чифт благоуханни кожени ръкавици, три нови коня за езда, които да отведа на Север за децата, както и един рядък разкош — голямо буре консервирани портокали от Испания. Обсипва ме с подаръци, а нощем идва във великолепните ми покои и прекарва нощта с мен, притиска ме в обятията си, сякаш само като ме прегръща здраво, може да повярва, че наистина ме е направил кралица.
Понякога нощем се будя и поглеждам към гоблена, окачен над леглото, с изтъкани по него сцени с изображения на победоносни богове и богини, полегнали на облаци. Мисля си, че аз също би трябвало да тържествувам. Аз съм там, където баща ми искаше да бъда. Аз съм най-високопоставената жена в страната — никога повече няма да се боя, че ще настъпя нечий шлейф — защото сега всички вървят след мен. Но още докато се усмихвам при тази мисъл, си спомням за сина си в студените долини на Йоркшър, за крехкото му тяло и бледността на кожата му. Мисля си за вещицата, която все още живее в убежище и тази Коледа ще отпразнува освобождаването си, вземам в прегръдките си Ричард и потърсвам опипом ръката, с която държи меча, внимателно обгръщайки я с длан, докато той спи, за да видя дали наистина отслабва и вехне, както си мисли той. Не мога да преценя.
Дали Елизабет Удвил е победена вдовица, която мога да съжалявам? Или е най-големият враг на семейството ми и на моя покой?
64
_Дворецът Гринич, Лондон, март 1484_