Пленница на короната

— Нямаше нужда да ги убивам — казва той. За слуха ми, думите му са като изкупително вино. — Държах ги на сигурно място. Бях се погрижил да ги обявя за незаконородени. Страната подкрепи коронацията ми, обиколката ми беше успешна, бяхме приети възторжено навсякъде. Щях да ги изпратя в Шериф Хътън и да ги държа там, на сигурно място. Затова исках да го преустроят. След няколко години, когато се превърнеха в млади мъже, щях да ги освободя и да ги зачитам като мои племенници, да ги повикам да дойдат в двора, за да ни служат. Щях да ги държа под око, да ги третирам като кралски сродници… — той млъква, без да довърши. — Щях да им бъда добър чичо, какъвто съм на момчето и момичето на Джордж. Щях да се грижа за тях.

— Никога нямаше да стане така! — проплаквам. — Защото _онази_ жена е тяхна майка. Момчето на Джордж е едно нещо, Изабел беше моя обичана сестра, но нито едно от децата на _онази_ жена Удвил никога няма да бъде нещо друго, освен наш смъртен враг!

— Никога няма да узнаем — казва той простичко. Изправя се на крака, като разтрива ръката си над лакътя, сякаш е изтръпнала. — Вече никога няма да узнаем какви мъже можеха да бъдат тези две момчета.

— Тя е наш враг — казвам му отново, удивена, че е такъв глупак, та не може да запомни това. — Сгодила е дъщеря си за Хенри Тюдор. Той беше твърдо решен да нахлуе в Англия и да постави онова момиче, копелето на Удвил, на трона като кралица. Тя е наш враг и ти би трябвало да я извлечеш от святото убежище и да я отведеш в Тауър, а не да ходиш тайно да я посещаваш. Не да ходиш при нея, сякаш не си победителят, кралят. Не да ходиш и да се срещаш с дъщеря й — това покварено, разглезено създание — млъквам рязко, забелязала мрачната ярост, изписана на лицето му. — Покварено и разглезено създание — повтарям дръзко. — Какво ще ми кажеш, че е безценна принцеса?

— Тя вече не е наш враг — казва той кратко, сякаш целият му гняв е изтлял. — Насочи гнева си към Маргарет Боуфорт. Подозира нея, а не мен, в отвличането или убийството на принцовете. В края на краищата, тяхната смърт превръща Хенри Тюдор в следващия престолонаследник. Кой печели от смъртта на момчетата? Единствено Хенри Тюдор, който е следващият наследник от династията Ланкастър. Щом оправда мен, тя трябваше да обвини Тюдор и майка му. Затова се обърна против бунта, и ще отхвърли годежа с него. Ще се противопостави на претенциите му за трона.

Отварям смаяно уста.

— Тя минава на другата страна?

Той се усмихва криво.

— Тя и аз можем да се помирим — казва. — Предложих да я оставя под домашен арест, на място по мой избор, и тя се съгласи да замине. Не може да остане в убежище до края на живота си. Иска да излезе. А онези момичета растат бледи като малки лилии на сянка. Имат нужда да бъдат навън, в полята. По-голямото момиче е въплъщение на изящество, като статуя от алабастър. Ако я освободим, ще разцъфне като роза.