Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
След няколко минути вече захождаше към пистата за кацане. Усещаше, че десният двигател също се държи нестабилно. Щурвалът трепереше в ръцете му от вибрации и Хигрусът трудно поддържаше плавен полет. Въпреки тези технически усложнения, Алекс съумя да приземи, макар и грубо, летателният апарат на пистата. Когато най-сетне изтребителят спря на едно място, от задната му част започна да се извива стълб черен пушек. Към него веднага се насочи машина за гасене на огън заедно с екип от спасители, двама, от които помогнаха на Алекс да излезе по-бързо от кабината.
— Мога ли да излетя отново? — попита той единият от спасителите, почти веднага след като свали шлема от главата си. Човекът — едър тип с мустаци, го изгледа учудено, след което каза бодро:
— Евала за куража, момче, но се притеснявам, че твоето пиле няма да излети скоро. — Алекс се обърна и погледна още веднъж Хигруса, който продължаваше да дими въпреки усилията на пожарникарите.
— Не мога ли да ползвам друг? Някой от свалените изтребители на моите колеги?
— Не, според правилата свалените изтребители не могат да се ползват, както и свалените пилоти.
— Но аз не съм свален! Получих технически проблем! Редно е да мога да продължа!
Мустакатият механик погледна своя колега, който му подсказа:
— Момче, може би трябва да отидеш при дежурния съдия, който се намира в базата. Той ще може да ти каже най-добре дали имаш право да продължиш състезанието.
Алекс енергично се закрачи към кабинета на дежурния съдия, който се намираше в сградата на централното командване на „Перперикон“. Съдията имаше връзка с главния съдия и другите съдии, намиращи се из цялото бойно поле. Обикновено към него се подаваха оплаквания за нарушения, но молбата на Алекс беше необичайна.
— Значи изтребителя Ви се е повредил и не можете да участвате, но вие реално не сте били отстранен от противника? — повтори съдията, след като Алекс му обясни всичко.
— Точно така! Имам ли право да продължа състезанието?
Съдията се почеса по главата, след което отговори:
— Случаят Ви наистина е сложен, но ето какво гласят правилата. След като не сте отстранен от противника, все още имате статуса на активен играч от отбора на „Перперикон“.
— Чудесно!
— Правилата обаче са категорични. Не можете да използвате никой от изтребителите на свалените Ви съотборници, защото те се считат за „унищожени“ от противника, а резервни машини също не са предвидени.
— Но това е абсурдно! Значи съм активен играч от отбора, но не мога да играя, защото няма с какво?! Какво да правя? — възмущаваше се Алекс. Съдията отново се замисли, след което предложи:
— Единственото, за което се сещам, е, че бихте могли да се включите в играта като пехотинец.
— Като пехотинец?! — Алекс се облещи.
— Приемете го като добра възможност да упражните базовите си умения по стрелба и водене на сухопътен бой. Това се включва в подготовката Ви за пилот…
— Но…
— В истински битки, каквито това състезание се опитва да пресъздаде, често пъти свалените пилоти оцеляват и се присъединяват към пехотата. Това може да Ви се случи, така че възползвайте се от възможността да упражните тези си способности. Това е единственото, което мога да направя за Вас!
След тези думи на съдията автоматичната врата на кабинета се отвори зад гърба на Алекс подсказвайки, че е време да излезе.
Следващата му стъпка беше да следва инструкциите, окачени на стените и да открие помещенията на пехотинците. Скоро се озова в гигантска съблекалня, където нямаше никого. За щастие успя да намери боен костюм по мярка, с който да замени пилотския си такъв. Сега вече трябваше да се въоръжи. Отново следвайки стрелките по коридорите, Алекс стигна бързо до арсенала. Там пазеха двама пехотинци, но не от отбора на „Перперикон“, а истински флотски войници, чиято работа беше да охраняват оръжията.
— Какво търсиш тук, момче? — попита го единият.
— Дойдох да ми начислите карабина, сър? — отговори с възможно най-сериозен тон Алекс.
— Ти какво, да не си се успал нещо? — пошегува се единият от войниците и се разсмя бурно заедно с колегата си. Грубите им смехове отекваха в празния коридор.