Доктор Смърт [bg]

— Казала си на Ричард — досетих се.

— Ричард е човек на действието.

Подтекстът бе: „Щеше да я накаже. Да й обърне гръб завинаги“.

— Джоан също — казах аз. — Когато присъдата й е била произнесена, сама е изпълнила наказанието си.

Бавно самоубийство. Ненавистта на Ричард го бе направила още по-мъчително. Бе престанала да съществува за него и й бе дал да разбере, че единственото, което изпитва към нея, е презрение. Навярно я бе заплашил, че ще каже на децата.

Но за преяждането й имаше и по-дълбока причина. Бе започнала да се самоугоява, защото Беки бе ставала все по-слаба. Джоан бе намразила себе си.

Стейси, изпратеното при мен дете с проблеми, бе останало настрана от тази грозна и заплетена история. Ерик, който бе напуснал колежа, за да се грижи за майка си, може би знаеше повече. Доколко ли му се бе доверила Джоан? Не и за естеството на греха си. Просто му бе казала, че е сторила нещо, за което баща му не може да й прости.

Джуди каза:

— Най-сетне успя да направи нещо както трябва, проклетницата!

— Искала е да гледаш… последен шанс за изкупление.

Тя сви рамене и прокара пръст по устните си.

— Тръгвай си вече, Алекс. Моля те!

Станах и се отправих към вратата.

— Въпреки това, което е причинила на семейството ти, ти си загрижена за нейното. Затова ме свърза със Стейси.

— Всеки допуска грешки.

— Кой друг знае? — попитах.

— Никой.