![Доктор Смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/3/doktor-smrt-bg-download.jpg)
Доктор Смърт [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #14
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954260033X
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Доктор Смърт [bg]». Краткое содержание книги:
В третия кашон Майло откри стотици бижута в найлонови пликове от сандвичи, повечето без стойност, но не и всичките. За някои от дрънкулките можеше да се установи дали са принадлежали на покойници, за други — не.
Четвъртият кашон, който бе най-голям, бе зает от стиропорова хладилна чанта, пълна с пакети, увити в амбалажна хартия и запазени със сух лед. Служителката от склада бе запомнила „доктор Пастьор“, който идвал всяка седмица. „Приятен човек. С големи старомодни мустаци като на герой от немите филми.“ Не пестял любезностите и говорел за спортуване, туризъм и лов. От последното му посещение бе изминало доста време и повечето сух лед се бе разтопил. Големият кашон бе започнал да намирисва. Майло изпрати пакетите на съдебния лекар.
В единия ъгъл на клетката имаше няколко пушки и пистолети, всичките смазани и съвършено изправни, кутии с патрони, комплект японски хирургически инструменти и още един, произведен в САЩ.
Вестниците представиха случая по следния начин:
Малибу. Областният шериф и източници от полицията на Лос Анджелис съобщиха, че лекарят, загинал при престрелка с участие на полицаи в Малибу, е основният заподозрян в убийството на Доктор Смърт — Елдън Мейт.
Пол Нелсън Улрих, четиридесетгодишен, бе застрелян миналата седмица при обстоятелства, които все още се изясняват. Доказателства, открити на местопрестъплението и на други места, сред които и хирургически инструменти, вероятно използвани като оръжия, сочат, че Улрих е действал сам.
Все още не е посочен предполагаем мотив за бруталното убийство на човека, известен като Доктор Смърт, въпреки че същите източници заявяват, че Улрих, лекар с диплома от Ню Йорк, получена под името Майкъл Ферис Бърк, вероятно е бил душевноболен.
През ноември започнах да се замислям за всички грешки, които бях допуснал. Безспорно Ръштън/Бърк/Улрих би се забавлявал, ако бе разбрал за множеството ми неверни предположения, но не би се чувствал толкова доволен от урока по скромност, който ми даде.
Обадих се веднъж на Таня Стратън, но не получих отговор и реших да се обърна към сестра й. Крис Ламплиър бе по-отзивчива. Не позна гласа ми. Това бе обяснимо, бяхме разменили само няколко думи при единствената си среща и тя ме бе взела за детектив.
— Откъде имате номера ми, докторе?
— Консултант съм на полицията, опитах се да открия Таня. Все още не ми се е обадила. Вие сте посочена като най-близък роднина.
— Таня няма да разговаря с вас. Никой не бива да я безпокои. Шокирана е от всичко, което се говори за Пол.
— Нормално — казах аз.
— Това е… невероятно. Честно казано, и аз съм смаяна. Старая се децата ми да не разберат. Познаваха го… никога не съм го харесвала, но не предполагах… Впрочем, Таня ходи при терапевт. Социален работник, който й помогна да се възстанови психически след болестта миналата година. Най-важната новина е, че все още е в ремисия. Направиха й цялостен преглед.
— Радвам се да го чуя.
— Просто не искам стресът да… Все пак благодаря за загрижеността ви. Не мога да упрекна полицията в нищо. Не се безпокойте за Таня. Ще преодолее и това и ще продължи напред, както винаги.
През ноември имах доста натоварена програма, непрекъснато ми звъняха от службата за съобщения. Посвещавах дългата си обедна почивка на телефонни обаждания.
Някои от тях останаха без отговор. Оставих съобщения за Ричард и Стейси и за Джуди Манитоу. Свързах се с кантората на Сейфър и получих кратко писмо от секретарката му:
Уважаеми доктор Делауер,
Господин Сейфър искрено ви благодари за отделеното време. Няма новини по въпросите, които интересуват и двама ви. Ако господин Сейфър има какво да ви съобщи, ще се свърже с вас.
Дълго обмислях пътуването до Ланкастър, съставих си списък от причини да се откажа от него и ги нахвърлях върху лист хартия.
Понякога съветвам пациентите си да постъпват така, но при самия мен рядко има полза. Станах още по-нервен и мисълта обсеби съзнанието ми. Може би имах мозъчна аномалия, някакъв химически дисбаланс. Бог знае, че човек винаги обвинява какво ли не за налудничавите си идеи. Може би страдах от нещо, което майка ми, родена в средните щати, наричаше „муха в главата“.